Замърсяването на околната среда увеличава риска от самоубийство

Замърсяването на въздуха създава много проблеми за човечеството. Освен, че прави дишането по-трудно, но може и да увеличи и процента на хората, които отнемат собствените си животи.

Ново проучване в Южна Корея е открило ясна връзка между самоубийствата и замърсяването на околната среда. В същото време, учените, които през 1990 свързаха замърсяването с астмата на голяма група Тайвански деца сега са открили, че значителен процент от тях са посегнали на животите си или са го обмисляли.

Самоубийствата са голям проблем в Южна Корея, през 1996 четиринадесет на 100 000 човека са посягали на живота си, а приз 2006 – двадесет и трима на 100 000. Това е най-голямото увеличение в света.

За да изследват ролята на замърсяването учените са изследвали 4000 самоубийства и са измервали в среда с какво съдържание PM10 (малки, въздушни частички с диаметър от 10 микрометра или по-малко. Основното им съдържание са сажди, отделяни от автомобилите).

Открили са, че самоубийствата се случват най-често два дни след увеличение на замърсяването на мястото, на което живее човека. Те са изследвали PM10, в кои дни е имало най-голямо и най-малко замърсяване. Изчислили са, че е 19% по-вероятно човек да се самоубие след увеличение на замърсяването, отколкото през другото време на годината.

Градовете в Южана Корея, както и много други в Азия са силно засегнати от замърсяването на въздуха. Променливото време също не помага особено много в битката със замърсяването.

Освен това, учените са открили, че и хората, които имат астма са два пъти по-склонни към самоубийство от тези без респираторни проблеми.

Тепърва започват да се изучава връзката между дихателните и психическите заболявания. Миналата година, 7.5% от хората с астма са страдали от сериозен психологически дистрес. За справка, само 3% от населението, като цяло е с регистрирани такива проблеми. Лекарите намират тази връзка за доста притеснителна, защото хората в депресия се характеризират с отказа си да приемат лекарства, да се грижат за здравето и живота си, както и да следват лекарски съвети. „След като тази връзка е доказана, ще бъде нужно да предприемем мерки, както и да се изгради верига, която да помага по-пълноценно на хората които притежават и психологически, и други хронични заболявания“ - казва ръководителя на изследването.

В места с по-голямо замърсяване не само, че заболяванията на хората са се влошили, те са се и депресирали. Учените дори предполагат, че PM10 може да въздейства на нервната система и психическото здраве на човека чрез директен биологически механизъм.

Снимка на седмицата

Lutetia: Най-голямият посетен астероид
Снимка на: ESA, NASA, JAXA; Монтаж: Emily Lakdawalla (Planetary Society)

Вагинален гел може да намали не само разпространението на HIV, но и на HSV-2

Виена – много очаквана презентация на осемнадесетата Интернационална Конференция за борба със СПИН не разочарова учените.

Вчера бяха официално изнесени данните, че в Южна Африка жени, които са използвали анти-HIV лекарството Tenofovir имат 39 % по-малък шанс да бъдат инфектирани от вируса, отколкото жени, получили плацебо. Но учените също докладват, че микробицидният гел е имал още по-голям ефект срещу вирусът херпес (HSV-2).
„Това е много интересно и определено трябва да бде по-подробно проучено“ - казва Зеда Розенберг, която е президент на International Partnership for Microbicides, организация с идеална цел, базирана в Мериленд.

Изследването е проведено от Куариша и Салим Абдул Карим, които го нарекли CAPRISA 004. Както Салим обясни, половината от жените не са заболели от HSV-2 инфекция, след началото на изследването. В групата получила плацебо, 58 от 224 жени са се заразили с HSV-2 срещу 29 от 202 жени, които получили гел. Разликата, 51 % е значителна и микробицидният ефект върху HIV инфекцията е изследван отделно от откритието за HSV-2, завършва Салим Абдул Карим.
Откритието е много важно, защото HSV-2 инфекцията, повишава рискът човекът да заболее от HIV-1.

"Веднъж открит и възпроизведен, гелът Tenofovir има потенциала да намали разпространението на HIV епидемията“, казва Салим Абул Карим.
Много учени, които се занимават с проучването на Tenofovir са изненадани от неговото добро действие в борбата с HSV-2 инфекцията. Много малко изследователи са знаели за връзката между двата вируса.

"Това показва, че понякога учиш нещо неочаквана от много добре познати научни проекти“ - казва Робърт Глант от Калифорнийския университет. Той проучва възможността хапче да предпазва незаразените от HIV хора. „Това е много добър пример как методите за предпазване от няколко болести могат да се синергизират“

Температурите, които чупят рекорди не са доказателство за глобално затопляне.

„Снежен хаос: и те все още твърдят, че няма глобално затопляне.“ „Снежен армагедон, поредното доказателство за глобалното затопляне.“ „Малката ледена епоха започва тук.“

А сега? Студената зима се замени с горещи вълни, които заливат половината планета.

Според метереологът Джеф Мастърс, от началото на 2010 девет държави са отчели техните най-големи температури в историята на измерванията. Сред тях са Пакистан с 53.5 С и Русия с 44 С, отченети на 11 юли.

Ако тези отчитания са верни, това би означавало, че 2010 е годината с най-много счупени топлинии рекорди в историята. И сега поддръжниците на глобалното затопляне не спират да обясняват как са били прави през цялото време.

Не, не са: Рекордните температури не доказват глобалното затопляне.

Точно така, както по-студените зими не доказват, че света се охлажда, така и няколко горещи вълни не доказват, че светът се затопля. Все пак те е топло навсякъде: южният бряг на Южна Америка претърпява по-студен период, от обичайния.

Много източници твърдят, че последните няколко месеца са най-топлите от началото на отчитанията.

Обикновено за много горещото време можем да виним El Niño. El Niño пренася голяма част от топлината, която е събрана в Пасифика в атмосферата, така че най-горещите температури обикновено се появяват по времето на El Niño.

Но последният El Niño не беше особено силен. Още повече, че в момента приемаме по-малко топлина от слънцето, отколкото сме правили само преди едни десетилетие.Това означава, че комбинацията и от повишаващите се количества въглероден диоксид и не особено силният El Niño обясняват защо планетата е толкова топла в момента.

Започва La Niña – обратното на El Niño. По време на La Niña в Пасифика се просмуква атмосферната топлина и това намалява температурите. Ако La Niña е силна, 2010 може би няма да се превърне в най-топлата година в календара. Но следващият път, когато има El Niño, особено, ако се комбинира с по-голяма слънчева активност, най-вероятно ще наблюдаваме как се чупят още много температурни рекорди.

Статия на Michael La Page

Карикатура на Phan

Животното, което подкрепя глобалното затопляне

Мармотът (Marmota flaviventris; Yellow - bellied marmots) може би не е толкова страхлив, колкото предполага неговото име. Докато по-голямата част от света живее в страх от глобалното затопляне, тези същества го приветстват с прегръдки. Благодарение на глобалното затопляне, температурите в Колорадо са се покачили, заради което мармотите са се събудили от своята хибернация по-рано тази година. Поради тази причина са имали повече време да се хранят и като резултат са порастнали с около 10 % повече от предишни години. По-голямото тегло помага на мармотите да оцелеят по-дълго. Това дава възможност на всяка група да произвежда с 14 повече малки мармотчета на година, отколкото са правили техните прадеди.

И това, ако не доказва поговорката "Щастието на едни се гради на нещастието на други"?

Снимка на Wikipedia

Интегрирана статия на Nature

Впрегатните кучета: Отделна порода

Развъдниците на чистокръвни кучета ги избират предимно, заради техния външен вид. Голдън ретривърите са жълти и с много весел характер; басетите са с къси тела и дълги уши. Но впрегатните кучета са селектирани, за да бъдат бързи, издръжливи и работливи. Според ново проучване на генетиката на кучета, това е достатъчно, за да отделим впрегнатите кучета в отделна група от всички други.

Когато Хедър Хесън е на 7 години, започва да се занимава със състезания на впрегатни кучета. Когато става тинейджърка, семейството и се мести от Пенсилвания в Ню Йорк, защото там има по-хубав сняг. Сега тя завършва Генетика в Университетът на Аляска, Фейърбанкс, но все още се интересува от впрегатни кучета.

Хесън се интересува от изучването на генетиката зад представянето на нейните лйбими животни. За да проведе проучването си, тя посетила осем развъдника – 4 от които се специализират в състезания на дълги разстояния (напр. Iditarod) и 4, които се специализират в спринтове, състезания от 5 до 50 километра, които продължават само един час. Всички от тях използват впрегатни кучета. Хесън, която освен генетика е изучвала и ветеринарна медицина, взема кръв от 199 кучена - „По-лесно е от рязането на нокти“ - казва тя. Освен това всяко куче, от което взела кръв било подложено и на други тестове. На всяко куче била премерена скоростта, издръжливостта и работната етика (т.е. Колко време от ръна е теглило и колко е оставяло другите кучета да вършат работата).

Не изглежда сякаш различните породи впрегнати кучета имат много помежду си. Те изглеждат различно – те може да са късокосмести или дългокосмести; с изправени уши, или не; тежащи 13 или 30 килограма. Въпреки че развъдниците, които се занимават със състезания на дълги разстояния и тези, които участват в състезания за спринтове избират различни породи кучета, Хесън открила много повече общи неща, отколкото очаквала.

За да определи кои породи кучета са си най-близки, Хесън анализирала микросателитите, малки, повтарящи се късчета ДНК. В по-ранно изследване, един от нейните ко-автори е провел изследване, чрез което е успял да характеризира всички 141 породи кучета въз основа на техните микросателити.

Хесън очаквала впрегатните кучета да се свържат със Сибирското хъски или Аляския маламут, които са двете породи, най-често използвани за предци на съврменните използвани за впрягове кучета. Но вместо това те заформили тяхна собствена групичка – казано по друг начин, напълно нова порода, не приличаща на никоя от другите, известни досега. Въпреки че някой от нечистопородните кучета показали някаква генетична прилика със Сибирското хъски и Аляския маламут, повечето тях имали съвсем различни структури на микросателитите. „Това показва, че от гледна точка на генетиката това е нова порода куче. Различията идват от там, че родословните кучета са били селектирани основно заради външния си вид, а работните заради качествата им“.

Хесън също е определила кои породи какви качества са дали на кучетата. Кучетата с повече кръв от малавут и хъски имат по-голяма издръжливост; тези с прадеди пойнтери и салуките са по-бързи.

Няма да видите тези впрегатни кучета на изложби като Westminster. Хората, които развъждат тези кучета го правят, заради работните им качествата и нямат особено голям интерес да лобират пред киноложките организации, породата да бъде официално призната.

Заключението, че впрегатните кучета представляват тяхна отделна порода е неочаквано, казва биологът Робърт Уейн, от Университетът на Калифорния. „Беше голяма изненада да открия, че те се различават от всички други. Дано това проучване да породи интерес и да се породят други, които да изследват поведението зад тези кучета – като например желанието им да теглят“ - завършва той.

статия: BMW Genetics

Снимка: Matt Barnes

Най-оплетената житейска история на Земята?

Вид: Symbion pandora

Хабитат: В източния Атлантически Океан

Няма начин да оспорим това – откриването на нов вид е страхотно. Но какво за откритието на цял нов биологичен тип?

Тип е широка група в таксономията: Всички гръбначни, например, от рибите до хората, принадлежат на тип Хордови. През 1995, Питър Фънч и Рейнхарт Кристенсен от Университета на Копенхаген, Дания откриват животни, изключително нетипични и неприличащи на всички други вече открити типове – наричат гоCycliophora.

Symbion pandora, както наричат новото създание е малко животно с комплексно тяло и сложен житейски цикъл. То все още изненадва биолозите, дори 15 години след като е било описано за пръв път. И последните изследвания на неговата нервна система не помагат особено много.

Отварянето на Пандора

Symbion е малко животно, дълго около половин милиметър, с луковична форма и пръстен с тънки коси – нар. Cili.

Те живеят върху косматите устни на Норвежките омари, десетки, дори хиляди върху един омар.

Те се хранят с малки остатъци от храна и изглежда са напълно безобидни за техните гостоприемници.

Пръстенът на cilia вкарва частичките храна във фуния, която ги доставя до У-образен храносмилателен тракт. Всички несмилаеми фрагменти се отделят през ануса – с помощта на мускулест сфинктер.

Симбионите нямат крака, но те се задържат на едно място с помощта на малко пипалце, което завършва с лепкав диск. Именно той ги придържа към омара.

Нещата започват да стават объркани, когато погледнете към цикълът им на живот. Нека започнем с хранещо се животно, което живее около устните на омар: това животно много трудно би могло да прави секс – но те могат да произвеждат от едно до три вида поколение: "Pandora" ларва, "Prometheus" ларва или женска.

Pandora лаврата се развива в друг хранещ се възрастен – откровен случай на асексуално размножаване. За контраст, женските остават във възрастния и изчакват мъжкия – но, какъв мъжки, ще се запитате вие?

Отговорът лежи в ларвата Prometheus. Тя се прикачва към друг, хранещ се възрастен, след това произвежда два или три мъжки индивида от себе си. Тези мъжки джуджета са дори по-комплексни от възрастните стадии, те търсят женските и ги оплождат – как точно, не е известно.

Веднъж след като женската е оплодена, тя напуска тялото на възрастния организъм и отива да търси подходящо място за себе си, около устните на омара. Тялото и вече не е нужно и то се превръща в корав мехур. Вътре оплоденото яйце отива в друг стадии: хордоидна ларва.

След този стадии, тази ларва се откачва и отплува, за да колонизира друг омар. След като успее да се пиркачи, се превръща в друг възрастен и цикълът започва отново.

Мистериозният произход

Изглежда има няколко вида symbion: единият живее на Американските омари и другият живее на Европейските омари.

Никой не знае как симбионът се е развил през еволюционната история или пък как се вписва в еволюционната история.

Проучвания на техните гени предполагат, че те може би са свързани с ентопроктите (entoprocts) и бриозоните (bryozoans), два вида морски животни, които приличат на бокали на дълги стъбла. На повърхността на „бокалите” има пръстени от cilia наречени корони, с които животните се хранят – подобно на начина, по който го правят симбионите.

Там има още един проблем: никой не е сигурен къде принадлежат ентопроктите в родословното дърво на живота.

Друг начин да разгледаме проблема е да сравним нехните нервни системи с тези на другите животни. Типът симбион, заедно с ентопроктите, е част от по-дълга група, нар. Lophotrochozoa – така че на кои от тях приличат нервните им системи?

Още по-объркващо – отговорът най-вероятно е „николко”. Най-последното проучване от Кристенсен и негови колеги показва, че разнородните ларви на симбион нямат общи нервни системи с другите представители на групата lophotrochozoan. При тях изглежда сякаш липсват няколко от ключовите компоненти – може би, защото са ги загубили в някакъв период на еволюцията си.

Изглежда, че симбионите ще задържат мистериозната си аура още дълго време.

Снимка на: Peter Funch. Показва странният секс на симбионите

Снимка на седмицата

Короната на слънцето

Снимка на: Alain Maury, Jean-Luc Dauvergne

http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/

Лешоядите използват клончета, за да събират вълна за гнездата си

Вид: Neophron percnopterus

Хабитат: От южна Европа до северна Африка, през Средна Европа до централна Азия и Индия. Наречени са трансконтинентални лешояди.

През лятото на 1990, аматьорът натуралист Николай Стефанов и приятелката му Ива Стоянова отиват на къмпинг в планините на Враца и тогава забелязват Египетски лешояди, които правят нещо необикновено.

Двойката наблюдавала как птиците внимателно чакат овчарите и стадата с овце, за да отидат до загражденията използвани за стригане на животните и с помощта на малки клонки, които държали в клюновете си да съберат вълна.

Три години по-късно, Стефанов и Стоянова загубват живота си в трагичен инцидент. Те били изпратили материал на журнал, но било само чернова и от списанието решили да не публикуват откритието им.

Близо десетилетие по-късно Джоузеф Шмуц от Университета Саскатон, Канада, редактор на списанието до което те изпращат откритието решава да се опита да го публикува.

Египетски лешояди

Египетските лешояди са относително малки, с разперени криле размера им е около 1.7 метра. Повечето от техните пера са бели, въпреки че много често те стават кафяви, заради много време, което прекарват на прашни места.

Въпреки че птиците не са много големи, техните гнезда са. Основно да направени от клонки, свързани с меки материали, като например коса и вълна. Средно гнездото на египетския лешояд е 1.5 метра широко. Те обикновено са построени на високи скали. Това предпазва яйцата им от повечето хищници, но единственото друго публикувано проучване на Стефанов и Стоянова разкрива това, че гнездата често са застрашени от други птици, като например златните орли.

Младата двойка е наблюдавала как лешоядите използват клонки, за да събират вълна за техните гнезда 17 пъти, като това е било извършвано от поне 5 различни птици. След като стригането на овцете приключело, лешоядите отивали с клонки в техните клюнове и започвали да събират вълна.

В друг случай те наблюдавали лешояд, който прелетял през отворен прозорец на овчар, носещ вълна. След 30 секунди лешоядът се появил отново, но клонката му била натоварена с вълна.

Птицата премахнала вълната от клончето и я поставила на покрива на постройката преди отново да се върне, за да вземе още вълна. След няколко полета лешоядът вече имал достатъчно количество и поставил всичко в гнездото си.

За да се преразгледа за публикация проучването на Стефанов и Стоянова, Шмуц се консултирал с Хосе Доназар, който изучава Египетските лешояди. Доназар казва, че това са единствените животни, които използват ключиците по този начин. „Никой досега не е виждал такова поведение“, казва той и подчертава, че „други птици използват клечки, за да събират храна“. Най-известните животни, които използват такива инструменти са враните и техните роднини.

Известни са и други случаи, в които Египетските лешояди си служат с инструменти. Например, лешоядите които живеят в Африка много обичат да ядат яйца. Особено харесват яйцата на щраусите и за да счупят твърдите им черупки използват камъни. Но засега никой не е наблюдавал как лешояди събират вълна с клонки.

За произхода на жирафите

Здравейте, благодаря ви за коментара! Много се радвам, че има и други хора, които се интересуват от произхода и еволюцията на човека и животинските видове. Благодаря ви за забележката, напълно я приемам и съм съгласна с нея. Би трябвало да съм по-точна за тези неща, естествено става въпрос само за една теория, за жалост все още знаем твърде малко за произхода не само на жирафите, а и на почти всички други животински видове. За много малко от тях би могло да се каже, че имаме неоспорима информация и сме напълно убедени в предположенията си. Та преди няколко дни четох интервю с някакъв американски физик, който твърди, че гравитацията не съществува, а всички било илюзия на човешкия мозък :) Гравитацията е едно от научните открития, които честно казано никога не би ми хрумнало да подлагам под съмнение, дори и само заради очевидните факти. Но очевидно има хора съмняващи се дори и в това и се пак да не съм напълно съгласна с разсъжденията му, има някаква логика в тях, няма как да не я призная. Та кой знае след години по какъв начин ще се опровергаят всички теории, в които досега вярваме безусловно за произхода на животинския свят. Какво остава за палеонтологията, за тази наука знаем толкова малко. Та отново на жирафите, съжалявам имам навика да се разсейвам :)

Аз не съм палеонтолог, просто любител и е напълно възможно възгледите ми да са напълно грешни от гледна точка на човек с такова образование.

Засега от всички материали, които съм чела за произхода на жирафите намирам две теории за най-достоверни (поне лично на мен те ми допадат най-много).

1. Теорията, че жирафите са някакво междинно ниво между елените и антилопите. Тази версия има много поддръжници, както и противници. Много доказателства и много факти, които биха я оспорили на мига.

   Основните доказателства, които посочват учените, които се уповават на нея са следните:

   Най-близкият жив представител на жирафа е окапи ( род: Okapia, вид: O. johnstoni)Това е силно застрашен вид, който живее единствено в тропическите гори Итури, област в Конго. Всички учени намират за изключително странно това, че притежава тяло, кости и форма на черепа много сходни с тези на жирафите, но има и райета, които го свързват и със зебрите. То е високо около 1.80 и средното тегло на изучаваните представители е около 200 кг.

   

   Жирафите и окапи създават това, което зоолозите класифицират като семейство Жирафи (Giraffidae). Въпрос на каква кръстоска е окапито, както и кога се е появило е все още неразгадано. Видът е открит едва през 1901, като се предполага, че съществува дълго преди това, а това, че нрава му е боязлив най-вероятно го е държало непознато за човечеството толковаа дълго. Дори и единственият жив роднина (или предполагаем такъв) на жирафа създава много главоблъсканици на зоолозите, защото намесва в родословието на жирафите и зебри, като засега се смята, че те имат общо само с елените и антилопите.

   Теорията, че жирафите произхождат от антилопи се поражда от откритите фосили на то този вид:

   

   Sivatherum: това е изчезнал вид, обитавал Африка и части от Южна Азия (основно

   Индия). Предполага се, че е изчезнал преди около 8, 000 години,

   като негови описания са намерени на камъни в пустинията Сахара. Сиватерум се свързва и с жирафите, и с модерното окапи и се смята за техен предшественик. То е било по-голямо от окапито, много по-тежко, високо около 2.2 метра в холката. Черепа много наподобява този на съвременния жираф. Засега той се приема за един от предшествениците на цялото семейство, но доказателствата за това са далеч по-малко, от колкото биха били нужни, за да го приемем за безусловен факт. Между двата вида има много общо, дори и само във външния им вид, но в природата е напълно възможно няколко вида без никаква ДНК връзка да развият подобни характеристики, без да бъдат роднини.

   Другият все още съществуващ вид, на който учените базират теорията си е:

   

   GERENUK Litocranius walleri) Това е една от най-типичните антилопи за Източна Африка. Още е наричана жирафска антилопа. Смятат, че има много общо в костната система на геренука и жирафа, но лично аз съм скептична за принадлежността на геренук към родословието на жирафите (Макар, че визуалнофронта и предните крака силно наподобяват и може би леко черепа)

   Това са двата вида(изчезналият сиватерум и геренука), които свързват жирафите с антилората според теориите, които съм чела.

   
   

   
   

   2. Втората основна теория, която съм срещала, но нямам много знания за нея е тази, че бронтозаврите са прародителите на жирафите(които било правилно да наричаме апатозаври, твърди един мой приятел палеонтолог) Но лично за мен това е твърде далечна теория, ако приемем нея за вярна мисля, че отиваме твърде надалеч в произхода на жирафа и изпускаме твърде много звена, които няма как да бъдат обяснени. Въпреки че това не пречи наистина апатозавърът да е далечен роднина на жирафа наистина не знам много за тази теория и на какви доказателства в костната структура на динозавъра се крепи.

Засега от всичко, което съм чела съм най-склонна да приема теорията, че жирафът е звено между елен и антилопа, макар и с някои резерви.

Вие чели ли сте нещо интересно или някаква по-нова информация? Много ще се радвам да науча нещо ново :)

Поздрави и отново ви благодаря за коментара,

Ади