петък, 20 август 2010 г.
Drosera хишната
Росянка (Drosera) е родовото название на хищни растения от семейството на росянковите (Droseraceae). Срешат се в блата и планини. Разваили са развила много прост способ за улавяне на жертвата си. Листата им са покрити с реснички, които произвеждат лепкава слуз, така че всички насекоми, които кацат върху тях, залепват. Щом животните попадат в капана, ресничките се затварят около жертвата и растението я смила с помощта на съдържащите се в слузта храносмилателни сокове.
Октопод в кокос: Не, това не е рецепта.
Невероятното поведение на октоподите! Отдавна се коментира, че те са най-интелигентните безгръбначни, способни на рационални и планирани действия. Ето го и доказателството за това:
Червеи - атентатори?
Американските учени от Института по океанология в Сан Диего, са намерили дълбоководни червеи, в телата на които има ... бомби. Когато наближи хищник, червеят изхвърля капсули, които ярко избухват и ослепяват преследвача.
При своята доста скромна дължина (от 2 до 10 см), животното, наричано от учените Swima bombiviridis, е взело на въоръжение същия принцип, който се използва от пилотите на военните самолети за предпазване от самонасочващи се ракети. То се изразява в разпръскване в страни на обекти, които са ярко светещи и пречат да бъде разгледана целта.
Припламване в тъмнината
Седем екземпляра от червеите били хванати в Тихия океан , на дълбочина от един до четири километра. За сравнение слънчевите лъчи проникват на дълбочина няколко десетки метра , което обезпечава развитие на растения. На дълбочина стотина мерта всичко е потопено в тъмнина, а по- надолу , на километър и половина, даже обикновени фотони светлина е невъзможно да се регистрират. Именно там, в пълна тъмнина обитават въпросните червеи.
Ако в дълбочините все- пак може да се види светлина, тя принадлежи на примамката на рибите от вида Морски дявол, или някакъв друг светещ орган, но да се гледат е странно, и даже стряскащо.
На конкурсите за красота дълбоководните риби заемат първо място, но отзад напред. Рибата Himantolophus paucifilosus съвсем не най- причудливата дълбоководна риба.
Светлината на дълбоководните риби им служи за примамване на улов, а също и да обменят сигнали с представителите на своя вид. По светещите в тъмнината огънчета се ориентират и хищниците, а на причудливите червеи явно това не носи нищо добро.
Бомбите
Ако дълбоководните хищници със средни размери решат да погнат светещите огънчета, то са възможни няколко варианта. Първият и най- честия - това е хващане на улова. Понякоха вместо малка рибка или червей, зад огънчето се оказва зиналата паст на рибата Морски дявол и тогава в обяд се превръща самия нещастен ловец.
Червеите Swima bombiviridisнямат такива размери, че да се отбранват със зъби, а и безгрубначните животни са беззъби. Затова природата е го е снабдила с друго оръжие.
И какво правят летците на военните самолети, когато техните самолети са в небето и ги заплашва опасност? Един от вариантите е, да изстрелят специални ракети , чиито ярки и горещи избухвания максимално затрудняват търсенето на целта.
Swima bombiviridis в едър план. Със стрелка е показано мястото, от където червеите изстрелват своите зашитни капсули. В опасна ситуация и червеите постъпват така: когато моментът е критичен, те изстрелват от своето тяло малка капсула, пълна със светеща течност. Ярко избухване, още няколко секунди и бомбата продължава ярко да свети. А ударения хищник вече се обръща встрани.
Откритие
Карен Осборн, един от участниците в дълбоководните изследвания казва, че за такова животно по - рано нищо не е било известно. Интересното е, че открития от учените червей не се явява особено рядък вид. Просто на тази дълбочина , на която те обитават, изследователите не си намират често работа. Интервюто с океанолога са оубликувани във вестник The Times, а научното описание на находката се предлага в списание Science.
При своята доста скромна дължина (от 2 до 10 см), животното, наричано от учените Swima bombiviridis, е взело на въоръжение същия принцип, който се използва от пилотите на военните самолети за предпазване от самонасочващи се ракети. То се изразява в разпръскване в страни на обекти, които са ярко светещи и пречат да бъде разгледана целта.
Припламване в тъмнината
Седем екземпляра от червеите били хванати в Тихия океан , на дълбочина от един до четири километра. За сравнение слънчевите лъчи проникват на дълбочина няколко десетки метра , което обезпечава развитие на растения. На дълбочина стотина мерта всичко е потопено в тъмнина, а по- надолу , на километър и половина, даже обикновени фотони светлина е невъзможно да се регистрират. Именно там, в пълна тъмнина обитават въпросните червеи.
Ако в дълбочините все- пак може да се види светлина, тя принадлежи на примамката на рибите от вида Морски дявол, или някакъв друг светещ орган, но да се гледат е странно, и даже стряскащо.
На конкурсите за красота дълбоководните риби заемат първо място, но отзад напред. Рибата Himantolophus paucifilosus съвсем не най- причудливата дълбоководна риба.
Светлината на дълбоководните риби им служи за примамване на улов, а също и да обменят сигнали с представителите на своя вид. По светещите в тъмнината огънчета се ориентират и хищниците, а на причудливите червеи явно това не носи нищо добро.
Бомбите
Ако дълбоководните хищници със средни размери решат да погнат светещите огънчета, то са възможни няколко варианта. Първият и най- честия - това е хващане на улова. Понякоха вместо малка рибка или червей, зад огънчето се оказва зиналата паст на рибата Морски дявол и тогава в обяд се превръща самия нещастен ловец.
Червеите Swima bombiviridisнямат такива размери, че да се отбранват със зъби, а и безгрубначните животни са беззъби. Затова природата е го е снабдила с друго оръжие.
И какво правят летците на военните самолети, когато техните самолети са в небето и ги заплашва опасност? Един от вариантите е, да изстрелят специални ракети , чиито ярки и горещи избухвания максимално затрудняват търсенето на целта.
Откритие
Карен Осборн, един от участниците в дълбоководните изследвания казва, че за такова животно по - рано нищо не е било известно. Интересното е, че открития от учените червей не се явява особено рядък вид. Просто на тази дълбочина , на която те обитават, изследователите не си намират често работа. Интервюто с океанолога са оубликувани във вестник The Times, а научното описание на находката се предлага в списание Science.
Лешоядите в България
В България се срещат или са се срещали 4 вида лешояди. Може да ви струват гадни или гнусни, но тези птици са идеално приспособени към средата си и вършат неоценима работа в природата - отървават я от затрупващата я мърша, предотвратявайки появата на зарази и разнасянето им.
У нас, а и в цяла Европа, лешоядите са защитени от законите за защита на природата и ред конвенции и международни споразумения, между копито CITES, IUCN, директива за птиците и други. Основната причина за рязкото намаляване на числеността на видовете лешояди е липсата на храна и изключително бавното им размножаване. Към това прибавяме и грубата човешка намеса и картинката става отчайваща. В тази връзка ще спомена масовата употреба на стрихнинови примамки за хищници ползвани през 70'те години на ХХ век и разформироването на кооперативните стада.
Но стига толкова общи приказки, а да взема да ви представя "нашите" лешояди с по няколко думи:
Да започна с Египетския лешояд /Neophron percnopterus/
Той е най - многобройния вид в България. Популацията му се оценява на около 40 двойки. Бил е най - срещания вид у нас. Има литературни данни, че е гнездил дори по Пловдивските тепета. Затова и Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) го избира за своя емблема - България е втората, след Испания, държава в Европа която гарантира оцеляването на вида.
Египетския лешояд /Neophron percnopterus/
Дължината на тялото достига до около 70 см. и размах на крилата до 170 см. Липсва полов диморфизъм (разлика между мъжкия и женската).
Разпространен е в Европа (вкл. и България), Африка и Азия. Обитава степи, полупустини, пустини, скалисти райони (подходящи за гнездата му) и всякакъв тип равнини. Понякога в близост до сметища.
Храни се предимно с мърша, но понякога улавя дребни животни, като жаби, охлюви и всякакъв вид яйца. Яде също костенурки. Когато открие костенурка я вдига на голяма височина и я пуска за да се счупи черупката и изяде; същото прави и с по - едрите кости. Друга интересна особеност е, че ползва камъни за да чупи яйцата.
снимката е от Африка
По отношение на размножаването - моногамни птици; двойката снася по 2 яйца. Гнездят по непристъпни скали, в пещера или поне под навес или корнизи. Гнездото се строи от двете птици, в него се намират кости от дребни животни, черупки на костенурки и др. Пренасят строителните материали за гнездото с човка, за разлика от другите грабливи птици, които носят с крака.
Следва Белоглавия лешояд /Gyps fulvus/
Достига дължина на тялото до около 110 см.и размах на крилата до 260 см.
Среща се в Европа (вкл. България), Азия и Африка. Обитава планини, височини, степи, полупустинни и скалисти райони. Преобладаващата част от популациите са непрелетни. Числеността в България се оценява на около 140 птици, в това число около 36 размножаващи се двойки, които са концентрирани в района на яз. Студен кладенец.
Вече се говори за що - годе стабилизирана популация т.к. през 1978 г. у нас е имало една, сигурно, размножаваща се двойка. Започва целенасочена програма, основно от страна на БДЗП, която през последните 20 - 25 години довежда до посочените резултати.
Белоглавия лешояд /Gyps fulvus/
Храни се основно с мърша. Деня прекарва в търсене на храна, планирайки на голяма височина, практически невидим за човешко око. Щом забележи труп на умряло животно се спуска рязко с полуприбрани криле. Щом един от лешоядите забележи храна и се спусне към нея, останалите го последват веднага и за много кратко време се събират всички представители на вида намиращи се в близост. Обичайни са битките около трупа на умрялото животно.
След ликвидиране на огромните стада, в България, лешоядите осезаемо страдат от липсата на храна. Затова БДЗП започва изкуствено подхранване. По - късно се изгражда и ПЗЦ "Източни Родопи"
Друг голям проблем е, че този вид лешояд е моногамен и снася по едно яйце всяка година. Малките достигат късно полова зрялост - на около 3 години(?).
Гнезди по високи скали и корнизи, оформяйки малки колонии.
Белоглавия лешояд /Gyps fulvus/ в полет
Идва ред и на Черния лешояд (картал) /Aegypius monachus/
Дължината на тялото е около 120 см., а размаха на крилете достига 280 - 290 см.
Среща се в южните части на Европа (вкл. България), Азия и Африка. Обитава планински и полупустинни местности. По данни в България, в момента, се размножават не повече от 3 - 4 двойки.
Черен лешояд (картал) /Aegypius monachus/
Мършоядна птица, която храни се предимно с мускулната маса на умрелите животни, но понякога улавя и дребна плячка като: зайци, катерици, костенурки и гущери. Когато забележи труп пикира (стремително спускане със сгънати криле), като издава характерен звук (от където идва и народното му название)*.
Гнезди по дърветата, като гнездото се ремонтира и подновява всяка година и достига до 2 м. в диаметър и 1 м. височина. Снася 1 яйце, веднъж на две години. Когато мъти много трудно е да бъде изгонен от гнездото, възможно е дори да бъде хванат с ръце, без да се опита да избяга.
Черен лешояд (картал) /Aegypius monachus/, с крилометка** (жълтия маркер) и радио предавател
И на края, но не по важност - символа на Българската природозащита - Брадатия лешояд /Gypaetus barbatus/
Получил е името си заради снопчето висящи пера под човката си.
Дължината на тялото достига до 95 см - 115 см, а разма0ха до 280- 300 см. (някой автори посочват и 365 см.!)
Среща се в Европа (вкл. България), Азия и Африка. Обитава предимно високо планински открити пространства, но слиза и в равнините. В България, обаче, се смята за изчезнал, по литературни данни т.к. не гнезди в страната ни от около 100'тина години, може и малко повече. Отделно, че последната птица от този вид загива трагично в Добруджа през 1989/90 г. Има доста странна история по въпроса, но ще я разказвам друг път, защото прилича малко на "градска легенда". Лично аз тая надежда, че някъде по родните чукари се спотайва, още, някоя двойка и чака своите закрилници да я открие. На тези мисли ме навежда едно съобщение, дошло от Маджарово, през далечната 1994 г. Тогава в района са наблюдавани два Брадати лешояда: 4 годишна женска и 2 годишен мъжки, вероятно заформяща се двойка.
Брадатия лешояд /Gypaetus barbatus/
Храни се основно с мърша и кости от умрели животни, които вдига във въздуха и пуска от високо, за да се строшат и станат подходящи за храна; чупи черупката на костенурките по подобен начин преди да ги изяде. Понякога улавя някои по - слабоподвижни и дребни животни.
Моногамни птици, които строят гнездата си по скални корнизи. Интересното е, че в строежа му ползват и кости. Снасят по 1 - 2 яйца всяка година. Младите достигат полова зрялост на около 4 - 5 години.
У нас, а и в цяла Европа, лешоядите са защитени от законите за защита на природата и ред конвенции и международни споразумения, между копито CITES, IUCN, директива за птиците и други. Основната причина за рязкото намаляване на числеността на видовете лешояди е липсата на храна и изключително бавното им размножаване. Към това прибавяме и грубата човешка намеса и картинката става отчайваща. В тази връзка ще спомена масовата употреба на стрихнинови примамки за хищници ползвани през 70'те години на ХХ век и разформироването на кооперативните стада.
Но стига толкова общи приказки, а да взема да ви представя "нашите" лешояди с по няколко думи:
Да започна с Египетския лешояд /Neophron percnopterus/
Той е най - многобройния вид в България. Популацията му се оценява на около 40 двойки. Бил е най - срещания вид у нас. Има литературни данни, че е гнездил дори по Пловдивските тепета. Затова и Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) го избира за своя емблема - България е втората, след Испания, държава в Европа която гарантира оцеляването на вида.
Египетския лешояд /Neophron percnopterus/
Дължината на тялото достига до около 70 см. и размах на крилата до 170 см. Липсва полов диморфизъм (разлика между мъжкия и женската).
Разпространен е в Европа (вкл. и България), Африка и Азия. Обитава степи, полупустини, пустини, скалисти райони (подходящи за гнездата му) и всякакъв тип равнини. Понякога в близост до сметища.
Храни се предимно с мърша, но понякога улавя дребни животни, като жаби, охлюви и всякакъв вид яйца. Яде също костенурки. Когато открие костенурка я вдига на голяма височина и я пуска за да се счупи черупката и изяде; същото прави и с по - едрите кости. Друга интересна особеност е, че ползва камъни за да чупи яйцата.
снимката е от АфрикаПо отношение на размножаването - моногамни птици; двойката снася по 2 яйца. Гнездят по непристъпни скали, в пещера или поне под навес или корнизи. Гнездото се строи от двете птици, в него се намират кости от дребни животни, черупки на костенурки и др. Пренасят строителните материали за гнездото с човка, за разлика от другите грабливи птици, които носят с крака.
Следва Белоглавия лешояд /Gyps fulvus/
Достига дължина на тялото до около 110 см.и размах на крилата до 260 см.
Среща се в Европа (вкл. България), Азия и Африка. Обитава планини, височини, степи, полупустинни и скалисти райони. Преобладаващата част от популациите са непрелетни. Числеността в България се оценява на около 140 птици, в това число около 36 размножаващи се двойки, които са концентрирани в района на яз. Студен кладенец.
Вече се говори за що - годе стабилизирана популация т.к. през 1978 г. у нас е имало една, сигурно, размножаваща се двойка. Започва целенасочена програма, основно от страна на БДЗП, която през последните 20 - 25 години довежда до посочените резултати.
Белоглавия лешояд /Gyps fulvus/Храни се основно с мърша. Деня прекарва в търсене на храна, планирайки на голяма височина, практически невидим за човешко око. Щом забележи труп на умряло животно се спуска рязко с полуприбрани криле. Щом един от лешоядите забележи храна и се спусне към нея, останалите го последват веднага и за много кратко време се събират всички представители на вида намиращи се в близост. Обичайни са битките около трупа на умрялото животно.
След ликвидиране на огромните стада, в България, лешоядите осезаемо страдат от липсата на храна. Затова БДЗП започва изкуствено подхранване. По - късно се изгражда и ПЗЦ "Източни Родопи"
Друг голям проблем е, че този вид лешояд е моногамен и снася по едно яйце всяка година. Малките достигат късно полова зрялост - на около 3 години(?).
Гнезди по високи скали и корнизи, оформяйки малки колонии.
Белоглавия лешояд /Gyps fulvus/ в полетИдва ред и на Черния лешояд (картал) /Aegypius monachus/
Дължината на тялото е около 120 см., а размаха на крилете достига 280 - 290 см.
Среща се в южните части на Европа (вкл. България), Азия и Африка. Обитава планински и полупустинни местности. По данни в България, в момента, се размножават не повече от 3 - 4 двойки.
Черен лешояд (картал) /Aegypius monachus/
Мършоядна птица, която храни се предимно с мускулната маса на умрелите животни, но понякога улавя и дребна плячка като: зайци, катерици, костенурки и гущери. Когато забележи труп пикира (стремително спускане със сгънати криле), като издава характерен звук (от където идва и народното му название)*.
Гнезди по дърветата, като гнездото се ремонтира и подновява всяка година и достига до 2 м. в диаметър и 1 м. височина. Снася 1 яйце, веднъж на две години. Когато мъти много трудно е да бъде изгонен от гнездото, възможно е дори да бъде хванат с ръце, без да се опита да избяга.
Черен лешояд (картал) /Aegypius monachus/, с крилометка** (жълтия маркер) и радио предавател
И на края, но не по важност - символа на Българската природозащита - Брадатия лешояд /Gypaetus barbatus/
Получил е името си заради снопчето висящи пера под човката си.
Дължината на тялото достига до 95 см - 115 см, а разма0ха до 280- 300 см. (някой автори посочват и 365 см.!)
Среща се в Европа (вкл. България), Азия и Африка. Обитава предимно високо планински открити пространства, но слиза и в равнините. В България, обаче, се смята за изчезнал, по литературни данни т.к. не гнезди в страната ни от около 100'тина години, може и малко повече. Отделно, че последната птица от този вид загива трагично в Добруджа през 1989/90 г. Има доста странна история по въпроса, но ще я разказвам друг път, защото прилича малко на "градска легенда". Лично аз тая надежда, че някъде по родните чукари се спотайва, още, някоя двойка и чака своите закрилници да я открие. На тези мисли ме навежда едно съобщение, дошло от Маджарово, през далечната 1994 г. Тогава в района са наблюдавани два Брадати лешояда: 4 годишна женска и 2 годишен мъжки, вероятно заформяща се двойка.
Брадатия лешояд /Gypaetus barbatus/Храни се основно с мърша и кости от умрели животни, които вдига във въздуха и пуска от високо, за да се строшат и станат подходящи за храна; чупи черупката на костенурките по подобен начин преди да ги изяде. Понякога улавя някои по - слабоподвижни и дребни животни.
Моногамни птици, които строят гнездата си по скални корнизи. Интересното е, че в строежа му ползват и кости. Снасят по 1 - 2 яйца всяка година. Младите достигат полова зрялост на около 4 - 5 години.
Абонамент за:
Публикации (Atom)