Юни 2010: Най-топлият юни в историята

Миналият месец е най-топлият юни в историята. Правителството на САЩ предполага, че 2010 ще бъде най-топлата година, откакто се водят статистики за температурата на планетата.

Миналият месец беше най-топлият юни в историята, температурите успяха да счупят рекорди почти във всички държави.

Проучване публикувано вчера, твърди, че 2010 ще бъде най-топлата година, откакто са започнати статистиките през 1880. Тенденцията за по-високи температури е глобална и неконтролируема, този юни температурата на повърхността надвишава средната за 20ти век. Последният месец, който отчита по-ниска температура от средните е февруари 1985. Най-високите средни температури познати на човечеството са отчетени в последните 15 години.

Температурни аномалии, противоречащи на световната тенденция има в Испания, която имаше най-студения юни от 1997, както и Гуизоу, Китай, където бяха отчетени най-ниските температури в историята за този район. Но за сметка на това, според Пекинският Център по Климатология, Монголия, област Хейднджанг и Джилин са имали най-горещия месец юни откакто са започнати записите през 1951.

Учените са много изненадани от това, че температурата на повърхността през юни се е покачила и е поставила рекорд с увеличение от 0.11C. “Това е огромна разлика, която ще окаже силно влияние на цялата планета, както ще се отрази и в аномалия в температурата на Световния океан“, казва Джон Лесли, говорител на Световната Агенция по Климатология.

Отделен сателит показва, че съдържанието на морски лед в Арктика е най-ниското за юни познато на човечеството. Ледената обвивка покрива Арктическия океан всяка зима и започва да се топи през лятото, като достига най-ниското си съдържание на лед през септември. Средното количество лед за юни 2010 е 10.87 кв.км. Това означава, че ледът се е топил със средно 88, 000 кв. км. за ден. Това е значително по-бързо от статистиките за 20ти век.

Като пореден символ за глобалното затопляне, глетчерът Jakobshavn Isbrae, един от най-големите в Гренландия е изгубил 2.7 метра лед между 6 и 7 юни 2010 – една от най-големите загуби на лед, някога документирани.

Татуировките и науката

Татуират ли се учените? И с какво би избрал да окраси тялото си един science geek? Каръл Зимър дава отговор на този въпрос.

Ето как си взаимодействат две на пръв поглед несъвместими неща - стереотипът за старомоден и закостенял човек на науката и татуировката - от години символ на бунтарския дух.

Идеята е на Каръл Зимър, The Loom

Уравнение на Дрейк

Специално за хората, които не знаят как се използва Mr.Google (a.k.a Гошо, който си сменя ника ежеминутно)

Колко цивилизации, владеещи радиокомуникации, има в нашата галактика (Млечният път)?

, където:

N* - брой звезди в нашата галактика (оценят се на около 300 милиарда);

f_p - каква част от звездите имат планетни системи (оценките са от 20% до 80%);

n_e - брой планети, за всяка звезда със планетна система, на които може да започне живот (оценките са от 0,5 до 6);

f_l - на каква част от предходните планети, ще протече еволюция (оценките са повече от 0% и по-малко или равно на 100%);

f_i - на каква част от предходните планети, живота ще евоюлира до цивилизация (оценките са повече от 0% и по-малко или равно на 100%);

f_c - на каква част от предходните планети, цивилизацията ще достигне развитие до ниво радиокомуникация (оценките са от 5% до 25%);

f_L - каква част, от цялото време за съществуване на планетата, радиокомуникационна цивилизацията ще оцелее (оценките са трудни - напр. Земята, ако нашата цивилизация оцелее още 1 млрд. години, то този параметър, ще е ~10%).

Резултатите от Уравнението на Дрейк могат да варират от нула до милиарди. Някои считат, че уравнението не може да отговори на въпроса, което само си поставя. Други твърдят, че по-важни са въпросите които сами си задаваме, докато се опитваме да изчисляваме.

Ето едно примерно изчисление - според едни е скептично, според други оптимистично, а според трети резултата е изключително точен:

N = 300 млрд. x 20% x 0,5 x 20% x 1% x 5% x 10% = 300 хил. цивилизации, владеещи радиокомуникации.

След всяко изчисление, оптимистите добавят: "... и то само в нашата галактика..."

Скептиците: "... нека за всеки случай разделим на сто..."

Песимистите: "... а защо да не разделим на 300 000..."

Опитите да се разшири уравнението до размера на метагалактиката, почти винаги са довеждали и до въпроса: "Между другото знае ли се колко метагалктики има, само нашата ли е?".

Източник: Wikipedia

Новата наука: Астробиология

Никой все още не е виждал извънземно, което може би би било проблем в развитието на наука като астробиологията. Но в последните 20 години учените са открили следи, че е твърде вероятно да съществуват други форми на живот във вселената. Много от тях са убедени, че съвсем скоро ще намерят сигурни доказателства за съществуването на извънземни форми на живот.

Някой от следите идват от подпочвения живот. Учените са открили много видове екстроморфили – микро организми, които живеят в екстремни условия, като например алкални езера и каменисти образувания, дълбоко заровени под земята.

Асрономите са открили и химически остатъци от метаболизъм в земни камъни. Изучаваните метеорити показват, че живот може да се зароди лесно и бързо. Метеорити от Марс често удрят Земята. Бактерии или техните спори биха могли да преживеят пътешествието, въпреки студа и силната радиация, което означава, че вече е възможно примитивни форми на живот да са се обменили между планетите на слънчевата система, идея наречена панспермия.

Марсиански микроби

През 1996 научен екип каза, че са намерили Марсиански метеорит ALH84001, който съдържа фосилирани Марсиански нанобактерии. Въпреки че голяма част от доказателствата им са дискредитирани, скептиците все още не могат да обяснят кристалите магнит, открити в ALH84001. Те твърде силно наподобяват кристали направени от бактерии. Винаги се е смятало, че Марс е много гореща и суха планета, последните доказателства открити от учените показват наличието на течност на повърхността на Марс или близо до нея. Изглежда, че преди билиони години Марс е била топла и влажна планета. И е възможно дори сега влага да изплува на повърхността.

Най-вероятно под Марсианската повърхност е и обиталището на микробите, където течната вода най-вероятно е перманентна. А и там те не биха били засегнати от опасната ултравиолетова радиация на Слънцето. А и твърде вероятно наскоро откритият метан в атмосферата на Марс е продукт на такива бактерии. В най-скоро време се планират мисии, които да изследват тези хипотези

Дълбоки черни океани

Другите вътрешни планети изглеждат по-неблагоприятни за живот, въпреки че се предполага, че Венера някога е била обитавана и, че бактерии все още живеят в нейните облаци – 50 километра от повърхността, където температурата пада под 70 градуса.

Томас Голд от университета Корнуел, САЩ предполага, че съществуват „дълбоки топли биосфери“ на Меркурии. Той предполага, че това е възможно и на всички други каменисти планети и големи луни в Слънчевата система.

Някой от планетите от Слънчевата система и някой големи луни притежават дълбоки, черни океани под техните ледени обвивки. На тези планети е възможно да се заражда живот от топлина и химикали, разливащи се в тези океани от вулканичните събития на луните на Юпитер Европа, Ганимед и Калисто, както и на луните на Сатурн Титан и Енцеладус. Същото може и да е валидно и за луната на Нептун – Тритон. Тези океани може да са пълни с течност подобна на антифриз. Учените се надяват да проведат експеримент и да изследват океаните на Европа.

В същото време Rosetta и някой други роботи са на мисии, за да изследват дали кометите съдържат комплексни органични химикали, както са предполагали учените. Кометите биха могли да носят тези „химически запаси“ на нови светове и да дават летящ старт на живота на тях. Много органични молекули са създадени от червени гигантски звезди. Амино киселините, строителните блокове на протеините са открити в няколко метеорита.

Може би правилният въпрос не е съществуват ли извънземни форми на живот, а кога ще ги открием.

А какво относно интелигентните форми на живот, някой би се запитал? Уравнението на Дрейк предвижда колко цивилизации се опитват да се свържат с нас в момента. Но голяма част от това уравнение е все още предположение. Оптимистите се срещат с парадокса на Ферми: ако цивилизациите са често срещани, тогава защо не ги срещаме? Учените са прекарали повече от 40 години търсене та извънземни форми на живот, с интелект подобен на човешкия, използвайки радиотелескопи, за да слушат евентуални излъчвания от звезди или планети. Радиотелескопът Алън Арей е построен именно с тази цел. Други астрономи използват оптични телескопи, за да търсят лазурни излъчвания. А пък някой експрти твърдят, че трябва да търсим за гигентски въздушни структури или „писма в бутилки“.

Каквито и методи да използваме, все още няма резултати.

Съществуването на извънземни форми на живот все още остава загадка, а бъдещето на новата наука - Астробиологията е под въпрос.