преди 6500 г., за да бъде ритуално подпомогнат добивът на сол.
След изтляването на плътта костите били събрани и препогребани на друго място заедно с натрошени съдове за изпаряване на разсол и с фино изработена медна брадва. Тя също била принесена в жертва. Не е била използвана, изработили я специално за тази цел. Човешките останки и предметите били положени в нарочно изкопана яма в центъра на района за производство на сол.
"Досега от тази епоха не са откривани свидетелства за ритуал, свързан със специализация в занаятите и с конкретно производство. При това на територията на обособен производствен център, нарочно изнесен извън селище," обясни археологът проф. Васил Николов от НАИМ. Той проучва от няколко години праисторическия солодобивен център "Провадия Солницата". Комплексът възникнал през късния неолит и бил в разцвета си през късната каменно-медна епоха (втората половина на V хил. пр. Хр.). В Европа не е откриван по-ранен от него. Според проф. Николов солта, добивана там, е била разменяна за злато, мед и други престижни предмети, като намерените във Варненския халколитен некропол.
от в-к 24 часа