Осите са се научили да използват антибиотика много преди Флеминг

Както се оказва, антибиотиците стават достъпни след откриването на пеницилина от Александър Флеминг през 1928 година, но били използвани от осите от милиони години.

Изследване от неотдавна показва, че един от видовете на пясъчна оса, известна като Philanthus Fabricius, или пчелен вълк, използва бактериите, за да създава вещество, защитаващо личинките и от инфекция. Всъщност, става дума за симбиоза на биологичните видове: стрептомицетите (streptomyces), живеещи в дупките, изровени от осите, които се хранят с остатъците от тяхната храна, изработват антибиотици, ефективни срещу широк спектър бактерии и гъбички.

Тъй като гъбната плесен и бактерии представляват едва ли не главната опасност за личинките, такова съседство идва от полза и за самите оси.

Осите култивират бактериитевърху собствените си пипалца и ги нанасят на стените на пашкула. Когато личинките пораснат, осите ги пренасят вътре в пашкула. Като цяло осите използват комбинация от девет различни съединения, което и позволява практически изцяло да обезопаси своето потомство от опасните бактерии.

Съгласно учените от Института по химическа екология на обществото „Макс Планк” и Регенсбурхския университет, за да се развие подобен биологичен механизъм, са необходими милиони години съвместна еволюция.

Учените също така предполагат, че използването на този естествен процес за медицински цели ще помогнат да се решати проблема с устойчивите на антибиотици бактерии.

Други видове, които са се научили да използват антибиотици например са:

Мравките в тропичните гори, кастрещи цели дървета са част от едно огромно взаимоотношение с доста членове.Те кастрят дърветата, с листата им хранят гъба, която ги обработва и образува храна за мравките.Понякога, обаче тази гъба я нападат патогени, вредители.Именно, заради това, мрвките отглеждат бактерии, които произвлеждат от своя страна антибиотици, с които биват унищожавани въпросните патогени.

В Тихия океан откриха живи организми, дишащи азот

Международна научна експедиция откри смятани за напълно изчезнали древни форми на живот - микроби, дишащи азот, съобщи ИТАР-ТАСС, цитирана от БТА.
Серията от гигантски полета с микроорганизмите се намират на огромна дълбочина в района на Тихия океан на запад от Латинска Америка. До микробите не достига слънчева светлина. Те се хранят с намиращите се в океанската вода сулфиди и дишат азот, съобщават учените.
"Става дума за такива форми на живи организми, които са съществували на Земята преди около 3 милиона години и са се съхранили до днес", заяви един от ръководителите на експедицията чилийският проф. Виктор Галардо.
От своя страна проф. Рон О Дор от Канада съобщи, че микробите имат "най-древната от известните форми на ДНК".
В експедицията, открила подводните микробни полета по крайбрежието на Еквадор, Перу и Чили, са участвали близо две хиляди учени от 80 страни. Задачата им се състояла в издирването на нови видове морски животни и организми.

Учени откриха прилика между морските гъби и човека

Човечеството може да е произлязло от маймуните, но австралийски учени откриха доказателство за връзки, много по-близки до морското дъно, чрез ново изследване, разкриващо, че морските гъби споделят почти 70% от човешките гени. Генетичен анализ на морските гъби от Големия бариерен риф, включен в списъка на Световното културно наследство, показва, че древното морско животно споделя голяма част от гените си с хората, включително голям брой гени, които обикновено се свързват с различни заболявания и рак. Водещият изследовател на екипа от учени Бърнард Дегнан, от университета в Куинсленд, заяви, че направените открития може да хвърлят светлина върху голям спектър от знания и да положат основите за пробив в изследванията, свързани с раковите заболявания и стволовите клетки. Изследването, публикувано в списание "Nature" тази седмица, е резултат на повече от петгодишен труд на международен екип от учени.