вторник, 10 август 2010 г.

Тайната на добрият сън: Разкрита

Спиш като пън? Можеш да благодариш на твоите бързи вретеновидни мозъчни вълни, които служат като блокади срещу шумове по време на съня.

За да се проведе изследването Jeffrey Ellenbogen от Harvard Medical School събрал 12 студента сами описващи се като хора, които могат да спят на всякакви шумове и те прекарали три нощи в неговата „удобна“ лаборатория.

През първата нощ те били поставени в тиха обстановка. Но през следващите две нощи учените комбинирали различни типове звуци – от звук на самолетен двигател до звук на течаща вода.

Разглеждане на техните мозъчни вълни показва това, че колкото повече вретена има човек, толкова по-вероятно е да остане заспал по време на звуците.

Всеки човек има вретена, които са контролирани от таламусът. Той представлява „станция за вълни“, която конвейнира сензорна информация до други части на мозъка.

Но все още има много неизвестни неща за тези „спящи“ мозъчни вълни. Също е и мистерия защо някои хора имат повече вретена от други.

Все пак това проучване предвижва учените една стъпка напред в техните цели да създадат „спяща утопия“ за хора с проблеми със съня.

Повреденият сън – когато човекът става много пъти през нощта – е силно нежелан в днешно време.

В комбинация с идващите рано сутрин (понякога и през нощта) камиони за боклук е наистина много трудно хората да запазят добрия си сън.

Сега учените целят изобретяването на лекарство, което да подобри образуването на вретена и да помогне на хората с много лек сън да подобрят качеството му.

По обратния начин, тестването на количеството на вретена в човешкия мозък може да определи неговата поносимост на шумове.

Учените са убедени, че тази нова информация за мозъчната дейност би могла значително да подобри живота на десетки хиляди хора.

Създадено, за да дъвче


Снимка на Zina Deretsky, National Science Foundation, САЩ

Новооткритият крокодил Pakasuchus kapilima (илюстриран) имал зъби подобни на бозайник. Това е давало сила на крокодила, неприсъща за никое друго влечуго: възможността да дъвче.

Ключът към това умение се крие в това, че 105 милиона годишния крокодил можел да плъзва долната си челюст назад и напред.

Крокодилите, които живеят в днешно време не могат да направят значително помръдване на техните челюсти“, казва ръководителят на проучването Патрик О'Конър, патолог от Ohio University.