Развъдниците на чистокръвни кучета ги избират предимно, заради техния външен вид. Голдън ретривърите са жълти и с много весел характер; басетите са с къси тела и дълги уши. Но впрегатните кучета са селектирани, за да бъдат бързи, издръжливи и работливи. Според ново проучване на генетиката на кучета, това е достатъчно, за да отделим впрегнатите кучета в отделна група от всички други.
Когато Хедър Хесън е на 7 години, започва да се занимава със състезания на впрегатни кучета. Когато става тинейджърка, семейството и се мести от Пенсилвания в Ню Йорк, защото там има по-хубав сняг. Сега тя завършва Генетика в Университетът на Аляска, Фейърбанкс, но все още се интересува от впрегатни кучета.
Хесън се интересува от изучването на генетиката зад представянето на нейните лйбими животни. За да проведе проучването си, тя посетила осем развъдника – 4 от които се специализират в състезания на дълги разстояния (напр. Iditarod) и 4, които се специализират в спринтове, състезания от 5 до 50 километра, които продължават само един час. Всички от тях използват впрегатни кучета. Хесън, която освен генетика е изучвала и ветеринарна медицина, взема кръв от 199 кучена - „По-лесно е от рязането на нокти“ - казва тя. Освен това всяко куче, от което взела кръв било подложено и на други тестове. На всяко куче била премерена скоростта, издръжливостта и работната етика (т.е. Колко време от ръна е теглило и колко е оставяло другите кучета да вършат работата).
Не изглежда сякаш различните породи впрегнати кучета имат много помежду си. Те изглеждат различно – те може да са късокосмести или дългокосмести; с изправени уши, или не; тежащи 13 или 30 килограма. Въпреки че развъдниците, които се занимават със състезания на дълги разстояния и тези, които участват в състезания за спринтове избират различни породи кучета, Хесън открила много повече общи неща, отколкото очаквала.
За да определи кои породи кучета са си най-близки, Хесън анализирала микросателитите, малки, повтарящи се късчета ДНК. В по-ранно изследване, един от нейните ко-автори е провел изследване, чрез което е успял да характеризира всички 141 породи кучета въз основа на техните микросателити.
Хесън очаквала впрегатните кучета да се свържат със Сибирското хъски или Аляския маламут, които са двете породи, най-често използвани за предци на съврменните използвани за впрягове кучета. Но вместо това те заформили тяхна собствена групичка – казано по друг начин, напълно нова порода, не приличаща на никоя от другите, известни досега. Въпреки че някой от нечистопородните кучета показали някаква генетична прилика със Сибирското хъски и Аляския маламут, повечето тях имали съвсем различни структури на микросателитите. „Това показва, че от гледна точка на генетиката това е нова порода куче. Различията идват от там, че родословните кучета са били селектирани основно заради външния си вид, а работните заради качествата им“.
Хесън също е определила кои породи какви качества са дали на кучетата. Кучетата с повече кръв от малавут и хъски имат по-голяма издръжливост; тези с прадеди пойнтери и салуките са по-бързи.
Няма да видите тези впрегатни кучета на изложби като Westminster. Хората, които развъждат тези кучета го правят, заради работните им качествата и нямат особено голям интерес да лобират пред киноложките организации, породата да бъде официално призната.
Заключението, че впрегатните кучета представляват тяхна отделна порода е неочаквано, казва биологът Робърт Уейн, от Университетът на Калифорния. „Беше голяма изненада да открия, че те се различават от всички други. Дано това проучване да породи интерес и да се породят други, които да изследват поведението зад тези кучета – като например желанието им да теглят“ - завършва той.
статия: BMW Genetics
Снимка: Matt Barnes
