Хавай ще трябва да се справя с все повече циклони

Хавай трябва да се подготви за нарастващото количество циклони в резултата на глобалното затопляне, предрича моделиран експеримент, проведен миналия месец.Около 85 тропически циклона се оформят всяка година, основно нас западния и източния Пасифик, включително Филипините, южен Китай и Мексико. Само един или два удрят Хавай всяко десетилетие.

Тим Лит от университетът на Хонолулу е използвал два климатични модела, за да предвиди формацията на циклони. Той открил, че до края на този век, честотата на тропически циклони ще падне до 31 % за югоизточна Азия и ще нарасне с 65 % над западния централен Пасифик.

Той казва, че това най-вероятно е причинено от подобен на El Niño ефект, който ще увеличи повече температурите по повърхността на източния и централния Пасифик, отколкото тези на запад. Това ще създаде отлични условия за формация на циклони.

Hubble's Lagoon

Hubble's Lagoon

Снимка на: НАСА

Снимка на седмицата

Име: Зодиакални звезди над Намибия

Снимка на: Rudi Dobesberger (Sternfreunde Steyr)

Астрономи търсят океани на екзопланеги

Космическият телескоп "Джеймс Уеб" на НАСА, който трябва да бъде изстрелян през 2014 г., може да открие океани на планети извън Слънчевата система, заявиха американски учени, цитирани от ЮПИ.

Откриването на вода на подобни на Земята планети поражда надежди, че там съществува живот, допълва БТА.

Учените се надяват, че отблясък от подобна на огледало океанска повърхност може да бъде забелязан от новото поколение космически телескопи.

Тайлър Робинсън от Вашингтонския университет в Сиатъл заяви, че новата технология може да бъде използвана за търсене на екзопланета, която е "посестрима" на Земята.

Фокусираме вниманието си върху клас екзопланети, които са сравними по размерите и състава си със Земята и орбитират около своята звезда на разстояние, сходно с това между нашата планета и Слънцето, макар все още да не са открити, поясни той.

Целта е да попаднем на обект, подобен на Земята - така ще можем да докажем, че на повърхността му има течни океани, допълни той. Тези океани ще свидетелстват за планета, където животът се е развил по същия начин, както на Земята.

Робинсън се надява, че отразената от океанската повърхност светлина може да разкрие съществуването на подобни на Земята планети отвъд съседното на нашата планета космическо пространство.

И всичко това заради солта?

Останките на човек с висок социален статус са били принесени в жертва

преди 6500 г., за да бъде ритуално подпомогнат добивът на сол.

След изтляването на плътта костите били събрани и препогребани на друго място заедно с натрошени съдове за изпаряване на разсол и с фино изработена медна брадва. Тя също била принесена в жертва. Не е била използвана, изработили я специално за тази цел. Човешките останки и предметите били положени в нарочно изкопана яма в центъра на района за производство на сол.

"Досега от тази епоха не са откривани свидетелства за ритуал, свързан със специализация в занаятите и с конкретно производство. При това на територията на обособен производствен център, нарочно изнесен извън селище," обясни археологът проф. Васил Николов от НАИМ. Той проучва от няколко години праисторическия солодобивен център "Провадия Солницата". Комплексът възникнал през късния неолит и бил в разцвета си през късната каменно-медна епоха (втората половина на V хил. пр. Хр.). В Европа не е откриван по-ранен от него. Според проф. Николов солта, добивана там, е била разменяна за злато, мед и други престижни предмети, като намерените във Варненския халколитен некропол.

от в-к 24 часа

Стоунхендж

Може би загадката на Стоунхендж е решена? Откритието не е направено от голям екип от скъпоплатени учени от някои супер известен университет, а от един единствен човек. Мечтата на Уоли Уолингтон е да пресъздаде мистериозния британски монумент в задния си двор, без да използва съвременни машини и интсрументи. По най-простия възможен начин, той ни демонстрира как се местят 25 тонови камъни и как се изправят прави от само един човек. И не си мислете, че той е Арнолд Шварцнегер в най-добрите му години – не той е просто един пенсионер с мечта. Филмчето е изуметелно.

Снимка на седмицата: Дупка в слънцето

Име: Дупка в слънцето

Снимка на: NASA и Goddard

Не ти трябват братя и сестри, за да имаш добри комуникативни умения

Стигмата прикачена към децата без братя и сестри e опровергана. Дъг Доуни и Дона Бобит-Зехер от Университета Охайо, САЩ са открили, че децата без братя и сестри нямат повече приятели от тези, които имат голямо семейство.

Притесненията, че децата, които растат без братя и сестри имат по-лоши комуникативни умения се зародиха през 2004, когато бяха изследвани деца на възраст 5 годишна възраст. Според това проучване децата с близки родственици имат повече приятели и по-добри способности да общуват.

Но очевидно тези факти не са били точни. Бобит-Зехер е анкетирала 13, 500 деца от 100 училища в САЩ. В първата секция е попитала децата да назоват до 10 от техните приятели. Обикновено учениците казвали около 5 имена, независимо дали те имат братя или сестри.

Може би в крайна сметка наситна не се нуждаем от братя и сестри, за да развием добри комуникативни умения. А това е поредната остаряла и нелепа стигма.

Лигър в действие 2

Лигър в действие

Какво е лигър?

Лигър е хибрид между мъжки лъв и женски тигър. Според научната класификация се причислява към род Panthera, поради принадлежността на родителите към този род. На външен вид прилича на гигантски лъв, с шарки като при тигър. Лигрите обичат да плуват, подобно на същинските тигри, но за разлика от лъвовете. Те реват като лъвове и мъркат като тигри.

Забележка: Кръстоската между мъжки тигър и женски лъв се нарича тигон.

Познатите лигри, съществуват благодарение на човешка намеса, или поради съзнателно кръстосване, или поради съвместното отглеждане на лъвове и тигри в ограничени пространства. В естествени условия, тигрите и лъвовете не обитават припокриващи се територии (двата вида съществуват съвместно в Индия , но обитават различни региони). Има наблюдения на копулация между тигри и лъвове, но няма потвърдени факти за естествени кръстоски.

Мъжкият лъв трябва да бъде голям, за да може да защитава достойнството си над по-младите в стадото и успешно да предава гените си в поколението. Затова и в стадо с множество възрастни мъжки лъвове, малките трябва да растат по-бързо от конкурентите си, за да оцелеят.

Лигърът е най-голямата котка в света, той е по-голям дори и от сибирския тигър, като изправен достига 335см, а теглото му достига 500кг и повече. Тези големи размери са характерни основно за мъжките лигери, при които има тенденция към гигантизъм. Някои изследователи предполагат че това е своеобразен възвращателен ефект към големината на изчезналия пещерен лъв, въпреки че дисплазията на растежа
( увеличаване на размера в следствие на определена комбинация от гени ) е по правдоподобно обяснение.

Лигрите могат да показват емоционална и поведенческа нестабилност, поради своя смесен произход.Обясненито на проблемите в поведението е в наследството от родителите. Лигърът проявява конфликт между социалното поведение на лъв и индивидуалността на тигър. Наследството от лъва го тласка към формиране на социални групи, но наследството от тигъра го прави нетолерантен към себеподобни.

Лигрите имат тигровиден оттенък върху иначе лъвското жълтеникавокафяво тяло. В допълнение могат да се забелязват и розетки от лъвския щрих (малките лъвчета имат розетки, който могат да се запазят и в по-късна възраст), на цвят черни, тъмнокафяви или пясъчно жълти. Фонът е типичния за лъва жълтеникав до жълтокафяв. Подобно на тигрите долните части на тялото са по-бледи.

Също, както всички представители на семейство Котки, той обича да играе и въпреки огромните си размери се предвижва леко и безшумно.

Drosera хишната

Росянка (Drosera) е родовото название на хищни растения от семейството на росянковите (Droseraceae). Срешат се в блата и планини. Разваили са развила много прост способ за улавяне на жертвата си. Листата им са покрити с реснички, които произвеждат лепкава слуз, така че всички насекоми, които кацат върху тях, залепват. Щом животните попадат в капана, ресничките се затварят около жертвата и растението я смила с помощта на съдържащите се в слузта храносмилателни сокове.

Октопод в кокос: Не, това не е рецепта.

Невероятното поведение на октоподите! Отдавна се коментира, че те са най-интелигентните безгръбначни, способни на рационални и планирани действия. Ето го и доказателството за това:

Червеи - атентатори?

Американските учени от Института по океанология в Сан Диего, са намерили дълбоководни червеи, в телата на които има ... бомби. Когато наближи хищник, червеят изхвърля капсули, които ярко избухват и ослепяват преследвача.
При своята доста скромна дължина (от 2 до 10 см), животното, наричано от учените Swima bombiviridis, е взело на въоръжение същия принцип, който се използва от пилотите на военните самолети за предпазване от самонасочващи се ракети. То се изразява в разпръскване в страни на обекти, които са ярко светещи и пречат да бъде разгледана целта.

Припламване в тъмнината
Седем екземпляра от червеите били хванати в Тихия океан , на дълбочина от един до четири километра. За сравнение слънчевите лъчи проникват на дълбочина няколко десетки метра , което обезпечава развитие на растения. На дълбочина стотина мерта всичко е потопено в тъмнина, а по- надолу , на километър и половина, даже обикновени фотони светлина е невъзможно да се регистрират. Именно там, в пълна тъмнина обитават въпросните червеи.
Ако в дълбочините все- пак може да се види светлина, тя принадлежи на примамката на рибите от вида Морски дявол, или някакъв друг светещ орган, но да се гледат е странно, и даже стряскащо.

На конкурсите за красота дълбоководните риби заемат първо място, но отзад напред. Рибата Himantolophus paucifilosus съвсем не най- причудливата дълбоководна риба.
Светлината на дълбоководните риби им служи за примамване на улов, а също и да обменят сигнали с представителите на своя вид. По светещите в тъмнината огънчета се ориентират и хищниците, а на причудливите червеи явно това не носи нищо добро.
Бомбите
Ако дълбоководните хищници със средни размери решат да погнат светещите огънчета, то са възможни няколко варианта. Първият и най- честия - това е хващане на улова. Понякоха вместо малка рибка или червей, зад огънчето се оказва зиналата паст на рибата Морски дявол и тогава в обяд се превръща самия нещастен ловец.
Червеите Swima bombiviridisнямат такива размери, че да се отбранват със зъби, а и безгрубначните животни са беззъби. Затова природата е го е снабдила с друго оръжие.
И какво правят летците на военните самолети, когато техните самолети са в небето и ги заплашва опасност? Един от вариантите е, да изстрелят специални ракети , чиито ярки и горещи избухвания максимално затрудняват търсенето на целта.

Swima bombiviridis в едър план. Със стрелка е показано мястото, от където червеите изстрелват своите зашитни капсули. В опасна ситуация и червеите постъпват така: когато моментът е критичен, те изстрелват от своето тяло малка капсула, пълна със светеща течност. Ярко избухване, още няколко секунди и бомбата продължава ярко да свети. А ударения хищник вече се обръща встрани.

Откритие
Карен Осборн, един от участниците в дълбоководните изследвания казва, че за такова животно по - рано нищо не е било известно. Интересното е, че открития от учените червей не се явява особено рядък вид. Просто на тази дълбочина , на която те обитават, изследователите не си намират често работа. Интервюто с океанолога са оубликувани във вестник The Times, а научното описание на находката се предлага в списание Science.

Лешоядите в България

В България се срещат или са се срещали 4 вида лешояди. Може да ви струват гадни или гнусни, но тези птици са идеално приспособени към средата си и вършат неоценима работа в природата - отървават я от затрупващата я мърша, предотвратявайки появата на зарази и разнасянето им.
У нас, а и в цяла Европа, лешоядите са защитени от законите за защита на природата и ред конвенции и международни споразумения, между копито CITES, IUCN, директива за птиците и други. Основната причина за рязкото намаляване на числеността на видовете лешояди е липсата на храна и изключително бавното им размножаване. Към това прибавяме и грубата човешка намеса и картинката става отчайваща. В тази връзка ще спомена масовата употреба на стрихнинови примамки за хищници ползвани през 70'те години на ХХ век и разформироването на кооперативните стада.
Но стига толкова общи приказки, а да взема да ви представя "нашите" лешояди с по няколко думи:

Да започна с Египетския лешояд /Neophron percnopterus/
Той е най - многобройния вид в България. Популацията му се оценява на около 40 двойки. Бил е най - срещания вид у нас. Има литературни данни, че е гнездил дори по Пловдивските тепета. Затова и Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) го избира за своя емблема - България е втората, след Испания, държава в Европа която гарантира оцеляването на вида.


Египетския лешояд /Neophron percnopterus/

Дължината на тялото достига до около 70 см. и размах на крилата до 170 см. Липсва полов диморфизъм (разлика между мъжкия и женската).
Разпространен е в Европа (вкл. и България), Африка и Азия. Обитава степи, полупустини, пустини, скалисти райони (подходящи за гнездата му) и всякакъв тип равнини. Понякога в близост до сметища.
Храни се предимно с мърша, но понякога улавя дребни животни, като жаби, охлюви и всякакъв вид яйца. Яде също костенурки. Когато открие костенурка я вдига на голяма височина и я пуска за да се счупи черупката и изяде; същото прави и с по - едрите кости. Друга интересна особеност е, че ползва камъни за да чупи яйцата.

снимката е от Африка

По отношение на размножаването - моногамни птици; двойката снася по 2 яйца. Гнездят по непристъпни скали, в пещера или поне под навес или корнизи. Гнездото се строи от двете птици, в него се намират кости от дребни животни, черупки на костенурки и др. Пренасят строителните материали за гнездото с човка, за разлика от другите грабливи птици, които носят с крака.

Следва Белоглавия лешояд /Gyps fulvus/
Достига дължина на тялото до около 110 см.и размах на крилата до 260 см.
Среща се в Европа (вкл. България), Азия и Африка. Обитава планини, височини, степи, полупустинни и скалисти райони. Преобладаващата част от популациите са непрелетни. Числеността в България се оценява на около 140 птици, в това число около 36 размножаващи се двойки, които са концентрирани в района на яз. Студен кладенец.
Вече се говори за що - годе стабилизирана популация т.к. през 1978 г. у нас е имало една, сигурно, размножаваща се двойка. Започва целенасочена програма, основно от страна на БДЗП, която през последните 20 - 25 години довежда до посочените резултати.

Белоглавия лешояд /Gyps fulvus/

Храни се основно с мърша. Деня прекарва в търсене на храна, планирайки на голяма височина, практически невидим за човешко око. Щом забележи труп на умряло животно се спуска рязко с полуприбрани криле. Щом един от лешоядите забележи храна и се спусне към нея, останалите го последват веднага и за много кратко време се събират всички представители на вида намиращи се в близост. Обичайни са битките около трупа на умрялото животно.
След ликвидиране на огромните стада, в България, лешоядите осезаемо страдат от липсата на храна. Затова БДЗП започва изкуствено подхранване. По - късно се изгражда и ПЗЦ "Източни Родопи"
Друг голям проблем е, че този вид лешояд е моногамен и снася по едно яйце всяка година. Малките достигат късно полова зрялост - на около 3 години(?).
Гнезди по високи скали и корнизи, оформяйки малки колонии.

Белоглавия лешояд /Gyps fulvus/ в полет

Идва ред и на Черния лешояд (картал) /Aegypius monachus/
Дължината на тялото е около 120 см., а размаха на крилете достига 280 - 290 см.
Среща се в южните части на Европа (вкл. България), Азия и Африка. Обитава планински и полупустинни местности. По данни в България, в момента, се размножават не повече от 3 - 4 двойки.


Черен лешояд (картал) /Aegypius monachus/

Мършоядна птица, която храни се предимно с мускулната маса на умрелите животни, но понякога улавя и дребна плячка като: зайци, катерици, костенурки и гущери. Когато забележи труп пикира (стремително спускане със сгънати криле), като издава характерен звук (от където идва и народното му название)*.
Гнезди по дърветата, като гнездото се ремонтира и подновява всяка година и достига до 2 м. в диаметър и 1 м. височина. Снася 1 яйце, веднъж на две години. Когато мъти много трудно е да бъде изгонен от гнездото, възможно е дори да бъде хванат с ръце, без да се опита да избяга.


Черен лешояд (картал) /Aegypius monachus/, с крилометка** (жълтия маркер) и радио предавател

И на края, но не по важност - символа на Българската природозащита - Брадатия лешояд /Gypaetus barbatus/
Получил е името си заради снопчето висящи пера под човката си.
Дължината на тялото достига до 95 см - 115 см, а разма0ха до 280- 300 см. (някой автори посочват и 365 см.!)
Среща се в Европа (вкл. България), Азия и Африка. Обитава предимно високо планински открити пространства, но слиза и в равнините. В България, обаче, се смята за изчезнал, по литературни данни т.к. не гнезди в страната ни от около 100'тина години, може и малко повече. Отделно, че последната птица от този вид загива трагично в Добруджа през 1989/90 г. Има доста странна история по въпроса, но ще я разказвам друг път, защото прилича малко на "градска легенда". Лично аз тая надежда, че някъде по родните чукари се спотайва, още, някоя двойка и чака своите закрилници да я открие. На тези мисли ме навежда едно съобщение, дошло от Маджарово, през далечната 1994 г. Тогава в района са наблюдавани два Брадати лешояда: 4 годишна женска и 2 годишен мъжки, вероятно заформяща се двойка.

Брадатия лешояд /Gypaetus barbatus/

Храни се основно с мърша и кости от умрели животни, които вдига във въздуха и пуска от високо, за да се строшат и станат подходящи за храна; чупи черупката на костенурките по подобен начин преди да ги изяде. Понякога улавя някои по - слабоподвижни и дребни животни.
Моногамни птици, които строят гнездата си по скални корнизи. Интересното е, че в строежа му ползват и кости. Снасят по 1 - 2 яйца всяка година. Младите достигат полова зрялост на около 4 - 5 години.

За урагание с (не)любов

За окото на бурята и останките на Катрина, Андрю и Иван!

Интервю с Робърт Ричардсън

Робърт Ричардсън е Нобелов лауреат, изследващ свойствата на хелия. Неговото притеснение е, че количеството, което имаме от газа се изчерпва.

Повечето от нас гледат на хелия като на нещо, с което пълним балони и се забавляваме с променените си гласове. Защо е от значение това, че количествата хелий се изчерпват?

Има вещества, които са много важни за криогенната наука, където течния хелий се използва за охлаждане. Няма друг химичен елемент, който да има по-ниска точка на кипене от хелия. Освен това той може да се използва в оптиката и производството на артикули от кристал.

В криогенната наука хелият може да бъде рециклиран. Същото би могло да се случи и в други индустрии, ако хелият беше достатъчно скъп, за да си мислят производителите, че си струва да се рециклира.

Естествено с времето индустрията ще трябва да плаща все повече и повече за хелий, когато неговото наличие още намалее.

Но цената е замразена. Американското правителство постановява началото на национален хелиен резерв пред 1925, и днес билиони кубични метри газ се съхраняват в Амарило, Тексас. През 1996 Конгресът постановява, че този стратегически резерв, който представлява половината от наличния хелий на Земята ще бъде продаден до 2015. Като резултата хелият е твърде евтин и не се третира като ценен ресурс.

Петролни компании като Exxon са инвестирали милиони в извличането на горива, които също биха могли да съдържат хелий. Дали това ще ни спаси?

Едва ли. Тези горива съдържат само остатъци от хелий, т.е. Количеството е напълно недостатъчно.

Другият въпрос, който изниква е: Ако хелият свърши ще можем ли да използваме нещо друго, с функции подобни на неговите?

За съжаление не. Все още не е открито друго вещество подобно на хелия. И такова, което бихме могли да модифицираме/извлечем хелий. Количествата, които имаме на Земята идват от радиоактивни алфа остатъци в скалите. Засега опитите да се извлича хелий от въздуха са твърде сложни, затова се разчита на извличане от скалите. Но ако запасите в скалите свършат ще трябва да извличаме от въздуха, което означа, че хелият ще струва 10000 пъти, това, което струва днес.

Нещата наистина ли стават притеснителни?

В Европа опасенията за края на хелиевите резерви се дискутират от няколко години. В САЩ – не. Въпреки, че те доставят 80 % от хелият използван в света. Проблемът е, че този ресрс ще свърши до 25 години, а правителството на САЩ го продава на смешно ниски цени.

Дали ще успеем да се спасим от тази потенциално опасна криза?

Снимка: Как изглежда света през очите на пчелите?

Кончето

За любителите на българската природа!

10 най-големи петролни разлива в историята

Cлед експлозията и потъването на петролната платформа Deepwater Horizon в Мексиканския залив преди няколко дни, вследствие на което в момента в морето се изливат по 5000 барела суров петрол дневно, много хора очакват най-лошото по отношение на околната среда и икономическите последствия.

Къде се нарежда този инцидент сред най-големите петролни катастрофи в историята?

От CNBC.com са изготвили класация на най-големите петролни катастрофи в историята въз основа на данни на Национална служба за океанографски и атмосферни изследвания на САЩ и The Mariner Group. Подреждането е изготвено по количеството на петролните разливи.

За да станат по-ясни икономическите последствия, от CNBC изчисляват колко би струвала всяка от тези катастрофи през 2010 г. при настояща цена на петрола от 85 долара за барел. В цената обаче не са включени разходите за почистване, екологичните последствия и загубата на оборудване, които могат да са на стойност милиони и дори милиарди долари.

Ето и кои са най-големите петролни разливи в историята:

10. M/T Haven Разлив: 1 млн. барела

Цена през 2010 г.: 85 млн. долара

През април 1991 г. експлозия на борда на танкера M/T Haven разцепва кораба на две и той потъва в рамките на три дни. Експлозията избухва докато при рутинна процедура корабът разтоварва гориво на платформа в морето близо до Генуа, Италия. Пламъците от експлозията достигат височина от над 100 метра и убиват шестима членове на екипажа. Смята се, че по-голяма част от петрола изгаря, но около 290 000 барела се разливат в морето, засягайки средиземноморските крайбрежия на Италия и Франция в следващото десетилетие.

9. Odyssey

Разлив: 1.02 млн. барела

Цена през 2010 г.: 86.7 млн. долара

През ноември 1988 г. американската платформа Odyssey изпуска повече от 1 млн. барела суров петрол след експлозия на около 1100 км от източното крайбрежие на Канада. По-голяма част от петрола изгаря преди да бъдат задействани спасителните действия.

8. Amoco Cadiz

Разлив: 1.6 млн. барела

Цена през 2010 г.: 136 млн. долара

През март 1978 г. петролният танкер Amoco Cadiz засяда, след като рулът му е повреден от зимна буря. Екипажът е предупреден за предстоящата катастрофа, но успява да спре кораба. Според Mariner Group, корабът разлива 1.6 млн. барела суров петрол близо до Портсал, Франция, а образувалото се впоследствие петролно платно засяга 200 км брегова линия.

7. Castillo de Bellver

Разлив: 1.8 млн. барела

Цена през 2010 г.: 153 млн. долара

Испанският танкер Castillo de Bellver се запалва, което води до експлозия и разлив на повече от 1.8 млн. барела на 110 км от крайбрежието на Южна Африка през август 1983 г. Въпреки че крайбрежието е изложено на сериозна опасност, след разлива ветровете се обръщат и изтласкват петрола навътре в океана, а екологичните последствия са минимални. Много океански животни обаче са засегнати.

6. Петролното поле Ноуруз

Разлив: 1.9 млн. барела

Цена през 2010 г.: 161.5 млн. долара

На 10 февруари 1983 г. петролен танкер се сблъсква с платформата Ноуруз, която вследствие на сблъсъка се накланя под ъгъл 45 градуса. Впоследствие морските вълни и корозията разяждат нарушената основа на платформата, което води до вътрешно срутване и разлив на 1 500 барела петрол дневно.

Платформата е разположена в Персийския залив близо до бреговете на Иран и разливът не може да бъде овладян, тъй като става в средата на военна зона между Иран и Ирак. Платформата в крайна сметка е атакувана от иракски самолети, а петролното петно се подпалва. Разливът е овладян през септември 1983 г.

5. ABT Summer

Разлив: 1.92 млн. барела

Цена през 2010 г.: 163.2 млн. долара

Експлозия на либерийският супертанкер ABT Summer на 1450 км от крайбрежието на Ангола през 1991 г. води до образуването на петролно петно, което се простира на повече от 17 морски мили. Експлозията убива петима членове на екипажа, а корабът гори три дни преди да потъне.

4. Fergana valley

Разлив: 2.095 млн. барела

Цена през 2010 г.: 178 млн. долара

Инцидент във Ферганската долина през март 1992 г. води до загубата на повече от 2 млн. барела суров петрол. Разливът обаче не получава голяма гласност по това време. Във Ферганската долина се развива предимно селскостопанска дейност, но там се произвежда и петрол от 1908 г. Районът продължава да бъде един от най-активните енергийни и петролни центрове в Узбекистан и до днес. Преди разлива се смята, че във Ферганския басейн е имало около 4.5 млрд. барела петрол.

3. Atlantic Empress / Aegean Captain

Разлив: 2.2 млн. барела

Цена през 2010 г.: 187 млн. долара

През юли 1979 г. около 2.2 млн. барела суров петрол се разливат след като корабите Atlantic Empress и Aegean Captain се сблъскват по време на тропическа буря близо до остров Тобаго. Гръцкият танкер Atlantic Empress продължава да изпуска петрол, дори и докато е изтеглян от мястото на сблъсъка. Корабът в крайна сметка потъва на 3 август.

2. Ixotoc 1

Разлив: 3.34 млн. барела

Цена през 2010 г.: 283.9 млн. долара

Ixotoc 1 е изследователски петролен кладенец, разположен в Мексиканския залив на около 950 км от крайбрежието на Тексас. Платформата, която е била собственост на мексиканската Pemex, избухва на 3 юни 1979 г. Инцидентът води до разлива на между 10 000 и 30 000 барела суров петрол дневно между 3 юни 1979 г. и 23 март. 1980 г. Правителството на САЩ успява за два месеца да овладее разлива. Pemex, която е собственост на мексиканското правителство, пък отказва да заплати разходите на САЩ.

1. The Gulf war

Разлив: 5.7 млн. барела

Цена през 2010 г.: 484.5 млн. долара

Най-големият петролен разлив в историята, а именно този в Кувейт по време на войната в Персийския залив, е два пъти по-голям в сравнение с Ixotoc. Разливът е причинен от нахлуващата иракска армия, която умишлено отваря петролопроводи и изсипва петрол от танкери, за да забави кацането на армията на САЩ в Кувейт през Персийския залив.

Американската армия с въздушни удари унищожава петролопроводи, за да предотврати още по-голям разлив. Международно проучване относно разлива показва, че дългосрочните последствия са малки. Около 1 млн. барела са възстановени, а около 3 млн. барела се разливат по крайбрежието на Саудитска Арабия.

Статия на Георги Ангелов, politika.bg

Колко лица виждате в тази снимка?

Папагалите Kea

Папагалите Kea са много добре известни крадци в тяхната родна Нова Зеландия. И то не без причина – Дори и най-оплетената ключалка не може да ги затрудни.

Хиромитсо Мията от Университета Киото, Япония първо е изследвал тези папагали с кутии пълни с храна. Папагалите трябвало да се справят с кутиите, за да стигнат до храната. Папагалите успели да ги отворят без особени затруднения и заради това той решил да направи задачата по-трудна. Той направил нови кутии, механизмът за отваряне бил следния: две преплетени метални пръчки, като първо трябвало едната да бъде премахната и после другата.

Мията установил, че папагалите разрешили и този проблем. Но се справили далеч по-бързо, когато имали възможността първо да изучават кутията, преди да се заемат с нейното отключване. Това показва, че тези папагали имат способността да планират доста прецизно своите движения, както и да анализират ситуацията правилно. Досега винаги се е предполагало, че те решават този тип проблеми без особена мисъл и хаотични движения.

Според някои зоолози Kea е една от най-интелигентните птици на земята, имаща почти равни умствени способности с приматите.

Снимка на седмицата

Метеори над Квебек

Снимка на: Remi Boucher

Невероятните котки

Снимки на: National Geographic, US