Вид: Giraffa camelopardalis
Обитание: отворените площи на суб-Сахарна Афпика
Преди 15 милиона години, животни приличащи на антилопи са обикаляли районите с изсъхнали треви в Африка. Не е имало нищо по специално в тях, но някои от тях имали малко по-дълги вратове.
Преди около 6 милиона години те са се превърнали в животни, които приличат на модерните жирафи, въпреки че модерните видове жирафи са се зародили преди около 1 милион години. Най-високото живо животно – жирафът има височина между 4.5 и 5 метра. И половината от тази височина е врат.
Много хора предполагат, че дългите вратове на жирафите са се развили, за да им помагат да се хранят. Аргументът е, че ако имаш дълъг врат можеш да ядеш листа разположени на по-високо. Но има и друго предположение: дългите вратове нямат нищо общо с храната, а са свързани със секса.
Доказателствата подкрепящи теорията за храненето са изненадващо слаби. Жирафите в Южна Африка прекарват много време търсейки храна високо в дървета, но навсякъде другаде в Африка изглеждат сякаш въобще не се интересуват от храна разположена на високо.
Момичетата ги харесват дълги
Вратовете на жирафите са дълги, но е имало и по-дълги. Някои видове динозаври са имали вратове дълги 9 метра, с 4 пъти повече от най-дългия врат на жираф.
Но дългите вратове идват с много висока цена. Мозъкът на жирафа е разположен на около 2 метра разстояние от неговото сърце, така че сърцето трябва да бъде голямо и много мощно. Всъщност за да достигне до мозъка, кръвта трябва да бъде изпомпвана с най-високото налягане някога отчитано в което и да е животно.
Последната теория е, че дългите вратове в жирафите са се появили, за да участват в половия подбор: развили са се в мъжките, за да се борят по-успешно за женски.
Мъжките жирафи се борят за женски като мерят дължините на вратовете си. Те застават един до друг и започват да люлеят главите си, като докосват краката на другия. За да помогнат в това техните скули са нетипично тънки и имат израстъци наречени осикони (ossicones) на главите си. Техните глави са напълно способни да счупят костите на опонентите си.
Притежанието на дълги, мощни вратове би било преимущество в тези дули, а и женските ги предпочитали.
Идеята „вратове за секс“ също помагат да се обясни защо жирафите са развили повече вратове си, отколкото техните крака. Ако целта е била да достигат високо разположена храна би трябвало краката им да се развият, заедно с вратовете.
Врат и врат
Проблемът на тази теория е, че ако тя е вярна, женските жирафи не би трябвало да имат дълги вратове. Но те имат. Половата селекция обикновено кара мъжките да развият необичайни способности – спомнете си опашките на пауните или перата на някои птици. Да, мъжките се променят, за да впечатляват повече женски, но от своя страна женските си остават непроменени.
Миналата година проучване на Греъм Митчъл от Университетът Претория в Южна Африка проведоха приучване, което показа, че много голяма част от мъжките и женските жирафи в Зимбабве имат еднакви дължини на вратове. Дори се срещали случи, в които женските имали по-дълги. Това накара много хора да отпишат цялата секс идея.
Но Роб Симънс и Рес Алтвег от университета на Кейп Таун, също в Южна Африка отново поглеждат резултатите от проучването на Митчъл и не са убедени. Според тях, в резултатите е очевидно, че мъжките имат значително по-дълги вратове от женските и най-вероятно не са интерпретирали правилно резултатите.
Те посочват и друго изследване, проведено в Намибия. Според него закономерно мъжките имат по-тежки вратове от женски със същата височина и структура. Освен това вратовете на мъжките жирафи продължават да растат през целия им живот. Главите на мъжките също са по-тежки, което би било очаквано, ако са използвани, за да се бият.
Симънс и Алтвег предполагат, че вратовете на жирафите може да са започнали да растат, за да достигат по-високо разположени запаси на храна, но след това са се превърнали в приспособление за привличане на обратния пол. Веднъж след като вратовете на мъжките станали достатъчно дълги вече можели да ги използват за бой, а и те започнали да ти мерят – и така половия отбор ги довел до сегашните им екстремни дължини.
Също има много примери на птици, при които мъжките са променили окраската си, но женските също са придобили цветно оперение. Може би идеята за половия отбор при жирафите не е мъртва.