Извънземни новини

Твърде късно е да се притесняваме, че извънземните ще ни намерят.

Стивън Хоукинг се притеснява от извънземните. Известният физик смята, че би трябвало да сме силно обезпокоени от тях, по негово мнение ефекта от срещата ни с извънземни ще бъде подобен на този, коит

о са предизвикали европейците, стъпвайки на брега на Северна Америка. Хоукинг смята, че ако нипосетят други видове те ще бъдат технологически много по-напреднали и новините биха били лоши за нас.

Агенция SETI (Search for Extraterrestrial Intelligence), продължава работата си и учените смятат, че с напредъка на технологията съвсем скоро ще засекат извънземни форми на живот някъде във Вселената. Но други, като Хоукинг предчувстват катастрофа.

Ако все пак друга цивилизация успее да се свърже с нас трябва ли да отговорим? Такова излъчване би могло да разруши прикритието на Земята и предизвика възможността от атака на социално по-напреднали същества.

Луните на Сатурн

Казини успя да открие две значителни доказателства за съществуването на живот на луната на Сатурн – Титан. Но учените бързо отбелязват, че те могат да са резултат на небиологични процеси.

Титан е твърде студен, за да съдържа течна вода на повърхността си, но някой учени предполагат, че екзотични форми на живот биха могли да живеят в езерата метан или етан, които са осеяли повърхността на луната.

През 2005 се роди идеята, че тези микроби биха могли да живеят дишайки хидрогенен газ и ядейки органичната молекула ацетилен, като по този начин произвеждат метан в процеса.

Това би могло да резултира в недостатък на ацетилен на Титан, както и в големи количества хидроген близ

о до повърхността на Луната, където се предполага, че живеят микробите.

Сега измерванията направени от Казини породиха отново тези предпологения.

Инфрачервено измерване на повърхността на Титан не показва никакъв знак за наличие на ацетилен, въпреки че ултравиолетовите лъчения би трябвало постоянно да предизвикват образуването му в тънката атмосфера на луната.

Други измервания от Казини показват също така, че в близост до повърхността на Титан изчезва хидроген.

Хидрогенът не се образува в близост до повърхността, това подсказва, че нещо го консумира там. Резултати са класифицирани като „много нетипична и наистина неочаквана химия“ казва проф. МакКей, който ръководи това проучване.

Все пак е възможно и хидрогенът да се комбинира в молекули, заедно с карбон на повърхността на Титан и да образува метан. Но температурите на Титан да много ниски, за да протича такава реакция би било нужно изключително дълго време. Това не обяснява изчезването на хидроген, или поне не с темповете, с което то се случва.

По подобен начин не-биологични процеси могат да създадат химическата реакция, която трансформира ацетилена в бензен

– хидрокарбон, който също се изследва на повърхността на Титан. Но в тази ситуация също ще е нужен катализатор, за да се извърши реакцията по бързия начин по който умира ацетилена на Титан.

„Биологически процес е последното обяснение за случващото се на Титан, което бихме могли да използваме. Единствения начин да докажем тази теория е да намерим организъм и да докажем, че е жив“ - завършва проф. МакКей.

Създаване на условия за живот на Червената планета.

Все още човешкият живот на Марс е немислим, но нищо не спира учените от това да планират евентуалното ни бъдеще на тази планета. На 15 април Барак Обама анансира намерението си на изпрати човешка експедиция на Марс до средата на 2030. Ако всичко се случи по план НАСА биха започнали нова ера в аеронавтиката.

Да стъпим на Марс би било голяма крачка, но да останем там би било още по-огромен прогрес. Вече проведени експерименти и симулации на Марсианските условия на Земята показват, че микро-организми биха помогнали в превръщането на Марсианските скали в почва, биха могли да генерират кислород, който да дишаме, да пречистват водата и да рециклират отпадъците. Мислете за тези колонии от бактерии на Марс като за първите Марсиански градини.

Юни 2010: Най-топлият юни в историята

Миналият месец е най-топлият юни в историята. Правителството на САЩ предполага, че 2010 ще бъде най-топлата година, откакто се водят статистики за температурата на планетата.

Миналият месец беше най-топлият юни в историята, температурите успяха да счупят рекорди почти във всички държави.

Проучване публикувано вчера, твърди, че 2010 ще бъде най-топлата година, откакто са започнати статистиките през 1880. Тенденцията за по-високи температури е глобална и неконтролируема, този юни температурата на повърхността надвишава средната за 20ти век. Последният месец, който отчита по-ниска температура от средните е февруари 1985. Най-високите средни температури познати на човечеството са отчетени в последните 15 години.

Температурни аномалии, противоречащи на световната тенденция има в Испания, която имаше най-студения юни от 1997, както и Гуизоу, Китай, където бяха отчетени най-ниските температури в историята за този район. Но за сметка на това, според Пекинският Център по Климатология, Монголия, област Хейднджанг и Джилин са имали най-горещия месец юни откакто са започнати записите през 1951.

Учените са много изненадани от това, че температурата на повърхността през юни се е покачила и е поставила рекорд с увеличение от 0.11C. “Това е огромна разлика, която ще окаже силно влияние на цялата планета, както ще се отрази и в аномалия в температурата на Световния океан“, казва Джон Лесли, говорител на Световната Агенция по Климатология.

Отделен сателит показва, че съдържанието на морски лед в Арктика е най-ниското за юни познато на човечеството. Ледената обвивка покрива Арктическия океан всяка зима и започва да се топи през лятото, като достига най-ниското си съдържание на лед през септември. Средното количество лед за юни 2010 е 10.87 кв.км. Това означава, че ледът се е топил със средно 88, 000 кв. км. за ден. Това е значително по-бързо от статистиките за 20ти век.

Като пореден символ за глобалното затопляне, глетчерът Jakobshavn Isbrae, един от най-големите в Гренландия е изгубил 2.7 метра лед между 6 и 7 юни 2010 – една от най-големите загуби на лед, някога документирани.

Татуировките и науката

Татуират ли се учените? И с какво би избрал да окраси тялото си един science geek? Каръл Зимър дава отговор на този въпрос.

Ето как си взаимодействат две на пръв поглед несъвместими неща - стереотипът за старомоден и закостенял човек на науката и татуировката - от години символ на бунтарския дух.

Идеята е на Каръл Зимър, The Loom

Уравнение на Дрейк

Специално за хората, които не знаят как се използва Mr.Google (a.k.a Гошо, който си сменя ника ежеминутно)

Колко цивилизации, владеещи радиокомуникации, има в нашата галактика (Млечният път)?

, където:

N* - брой звезди в нашата галактика (оценят се на около 300 милиарда);

f_p - каква част от звездите имат планетни системи (оценките са от 20% до 80%);

n_e - брой планети, за всяка звезда със планетна система, на които може да започне живот (оценките са от 0,5 до 6);

f_l - на каква част от предходните планети, ще протече еволюция (оценките са повече от 0% и по-малко или равно на 100%);

f_i - на каква част от предходните планети, живота ще евоюлира до цивилизация (оценките са повече от 0% и по-малко или равно на 100%);

f_c - на каква част от предходните планети, цивилизацията ще достигне развитие до ниво радиокомуникация (оценките са от 5% до 25%);

f_L - каква част, от цялото време за съществуване на планетата, радиокомуникационна цивилизацията ще оцелее (оценките са трудни - напр. Земята, ако нашата цивилизация оцелее още 1 млрд. години, то този параметър, ще е ~10%).

Резултатите от Уравнението на Дрейк могат да варират от нула до милиарди. Някои считат, че уравнението не може да отговори на въпроса, което само си поставя. Други твърдят, че по-важни са въпросите които сами си задаваме, докато се опитваме да изчисляваме.

Ето едно примерно изчисление - според едни е скептично, според други оптимистично, а според трети резултата е изключително точен:

N = 300 млрд. x 20% x 0,5 x 20% x 1% x 5% x 10% = 300 хил. цивилизации, владеещи радиокомуникации.

След всяко изчисление, оптимистите добавят: "... и то само в нашата галактика..."

Скептиците: "... нека за всеки случай разделим на сто..."

Песимистите: "... а защо да не разделим на 300 000..."

Опитите да се разшири уравнението до размера на метагалактиката, почти винаги са довеждали и до въпроса: "Между другото знае ли се колко метагалктики има, само нашата ли е?".

Източник: Wikipedia

Новата наука: Астробиология

Никой все още не е виждал извънземно, което може би би било проблем в развитието на наука като астробиологията. Но в последните 20 години учените са открили следи, че е твърде вероятно да съществуват други форми на живот във вселената. Много от тях са убедени, че съвсем скоро ще намерят сигурни доказателства за съществуването на извънземни форми на живот.

Някой от следите идват от подпочвения живот. Учените са открили много видове екстроморфили – микро организми, които живеят в екстремни условия, като например алкални езера и каменисти образувания, дълбоко заровени под земята.

Асрономите са открили и химически остатъци от метаболизъм в земни камъни. Изучаваните метеорити показват, че живот може да се зароди лесно и бързо. Метеорити от Марс често удрят Земята. Бактерии или техните спори биха могли да преживеят пътешествието, въпреки студа и силната радиация, което означава, че вече е възможно примитивни форми на живот да са се обменили между планетите на слънчевата система, идея наречена панспермия.

Марсиански микроби

През 1996 научен екип каза, че са намерили Марсиански метеорит ALH84001, който съдържа фосилирани Марсиански нанобактерии. Въпреки че голяма част от доказателствата им са дискредитирани, скептиците все още не могат да обяснят кристалите магнит, открити в ALH84001. Те твърде силно наподобяват кристали направени от бактерии. Винаги се е смятало, че Марс е много гореща и суха планета, последните доказателства открити от учените показват наличието на течност на повърхността на Марс или близо до нея. Изглежда, че преди билиони години Марс е била топла и влажна планета. И е възможно дори сега влага да изплува на повърхността.

Най-вероятно под Марсианската повърхност е и обиталището на микробите, където течната вода най-вероятно е перманентна. А и там те не биха били засегнати от опасната ултравиолетова радиация на Слънцето. А и твърде вероятно наскоро откритият метан в атмосферата на Марс е продукт на такива бактерии. В най-скоро време се планират мисии, които да изследват тези хипотези

Дълбоки черни океани

Другите вътрешни планети изглеждат по-неблагоприятни за живот, въпреки че се предполага, че Венера някога е била обитавана и, че бактерии все още живеят в нейните облаци – 50 километра от повърхността, където температурата пада под 70 градуса.

Томас Голд от университета Корнуел, САЩ предполага, че съществуват „дълбоки топли биосфери“ на Меркурии. Той предполага, че това е възможно и на всички други каменисти планети и големи луни в Слънчевата система.

Някой от планетите от Слънчевата система и някой големи луни притежават дълбоки, черни океани под техните ледени обвивки. На тези планети е възможно да се заражда живот от топлина и химикали, разливащи се в тези океани от вулканичните събития на луните на Юпитер Европа, Ганимед и Калисто, както и на луните на Сатурн Титан и Енцеладус. Същото може и да е валидно и за луната на Нептун – Тритон. Тези океани може да са пълни с течност подобна на антифриз. Учените се надяват да проведат експеримент и да изследват океаните на Европа.

В същото време Rosetta и някой други роботи са на мисии, за да изследват дали кометите съдържат комплексни органични химикали, както са предполагали учените. Кометите биха могли да носят тези „химически запаси“ на нови светове и да дават летящ старт на живота на тях. Много органични молекули са създадени от червени гигантски звезди. Амино киселините, строителните блокове на протеините са открити в няколко метеорита.

Може би правилният въпрос не е съществуват ли извънземни форми на живот, а кога ще ги открием.

А какво относно интелигентните форми на живот, някой би се запитал? Уравнението на Дрейк предвижда колко цивилизации се опитват да се свържат с нас в момента. Но голяма част от това уравнение е все още предположение. Оптимистите се срещат с парадокса на Ферми: ако цивилизациите са често срещани, тогава защо не ги срещаме? Учените са прекарали повече от 40 години търсене та извънземни форми на живот, с интелект подобен на човешкия, използвайки радиотелескопи, за да слушат евентуални излъчвания от звезди или планети. Радиотелескопът Алън Арей е построен именно с тази цел. Други астрономи използват оптични телескопи, за да търсят лазурни излъчвания. А пък някой експрти твърдят, че трябва да търсим за гигентски въздушни структури или „писма в бутилки“.

Каквито и методи да използваме, все още няма резултати.

Съществуването на извънземни форми на живот все още остава загадка, а бъдещето на новата наука - Астробиологията е под въпрос.