Jellyfish Report Map: Spot the Jellyfish

http://oceania.research.um.edu.mt/jellyfish/stats.html

Карта на засечените медузи на Малтийските острови.

Малко хора биха оценили гениалния дизайн на тези същества. Но колкото повече ги гледаш толкова по-интересни ти стават. Тяхното биологическо влияние върху околната среда е все още неизвестно, но е факт, че популациите на места силно намаляват, на други силно се увеличават. Под влияние на какви фактори не е известно.

Именно това е и целта на карти като тази, трайно да се проследи

движението и размоножаването на тези морски обитатели.

От обявяването на началото на тази кампания са се включили много хора. Нейната идея е всеки, който успее да забележи медуза да сигнализира за нея, да я опише и най-вероятно видът и да бъде разпознат. Тази идея е дала изненадващи резултати. За краткото време от стратирането и вече са открити много смятани за нетипични за региона медузи, като например Португалската Man-O-War.

Дали и Черно море не се нуждае от такава карта?

Вулканите "убийци" не са виновни

Преди приблизително 260 милиона години вулканична провинция позната като Emeishan Traps се превръща в това, което е сегашен Китай. Просто ей така, с едно мигване на окото 500 000 кубични километра лава са изляти в океана, а билиони тона токсичен серен диоксид са превзели въздуха. Повече от половината морски видове на Земята са изчезнали.

В продължение на години учените са винили такива внезапни, масивни избухвания за изчезването на редица биологични видове. Това включва и събитие от преди 250 милиона години, което екстерминирало повече от три четвръти от видовете на Земята, събитие толкова катастрофално, че дори носи показателното име „Великото измиране“ (Great Dying). Обаче има само един проблем: едно от най-големите избухвания в историята, отделило 1.5 милиона кубични километра лава върху сегашна Бразилия, Паравай, Уругвай и югозападна Африка – не е причинило особени щети. Учените са доказали, че това избухване е убило само няколко вида в Атлантическия океан.

Една причина може да бъде продължителността. Някои геолози, които са анализирали Paraná flood basalts—планини от магмени скали, простиращи да на повече от милион квадратни километра – заключили, че избухването продължило 11 милиона години, правейки го твърде постепенно, за да предизвика масово унищожаване. Но дрги смятат, че избухването Paraná е било сравнително бързо, продължавайки по-малко от милион години.

За да изясни нещата, геолози, ръководени от Дейвид Тейд от Университета Queensland в Австралия изследвали някои от скалите, анализира във връзка с този случай с нов метод наречен „лазарно затопляне“. Тази техника изисква скалите да се затоплят на няколко различни температури и да се анализира газът, който се отделя на всяка стъпка. Този метод се смята за точен, защото се влияе по-малко от времевите промени, които настъпват в скалите. В проучване, публикувано в сп. Geology, Тейд и колеги докладват за новото си твърдение, че Paraná basalts са се появили преди около 135 милиона години, а изригването е продължило по-малко от 1.2 милиона години, достатъчно време, за да предизвика масово унищожение.

Пол Рене от Калифорнийския университет Бъркли е силно изненадан от резултатите и задава въпроса „Защо това изригване е било толкова слабо?“

Геологът Пол Уигнал от Университета Лийдс във Великобритания мисли, че това, което е причинило големите избивания е било нещо по-силно от вулканична дейност. „Схващането, че вулканите са виновни за всички големи унищожения на видове изглежда невероятно с напредъка на новите технологии и изследвания. Трябва да търсим отговорите на тези въпроси някъде другаде, в друго унищожително събитие“ - завършва той.

Снимка на седмицата

Perseid Prelude
Credit & Copyright: Tamas Ladanyi (TWAN)

Homo sapience се изменя

намерени са три нови гена, които човек досега не е имал

Ирландски учени са открили три нови гена, които са се появили съвсем скоро в процеса на еволюцията. Досега науката считаше, че е невъзможно образуване на нови гени в структурите на ДНК на толкова късна фаза от развитието на съвременния човек. Учени от Смърфитския институт по генетика на „Тринити колидж” в Дъблин ( http://www.tcd.ie/Genetics/ ) обаче доказаха, че в процеса на мутацията гените могат да се създават от първичен материал с „нулева отметка”, както съобщава британското научно списание „New Scientist” ( http://www.newscientist.com/ ). При човекоподобните маймуни, чиито гени съвпадат на 99% с човешките, тези три гена липсват и никога не са съществували. Тези гени произвеждат протеини и участват в осигуряването на жизнения процес при човека. За момента не може да се каже точно какви са функциите им. Отделно е установено, че считаният за безполезен „остатъчен материал” в гените ни, т.нар.”генетичен боклук” игаре много важна роля в развитието на живите организми. Оказва се, че при еволюцията човешкият организъм постоянно използва този резервен материал за създаване на нови генетични съчетания. При успех, новите звена се включват в ДНК и почват да работят, създавайки съответните протеини. Процесът, известен като мутация, е главен двигател на биологичното развитие на всички земни същества. Ръководителят на проекта д-р Айофе Маклисат (Dr. Aoife McLysaght) смята, че човек има на-малко 15 особени гени, които са се появили сравнително скоро и правят съвременния човек това, което той е.

източник:

http://newsru.com/world/06sep2009/chel.html

http://www.bgnauka.com/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12121

Осите са се научили да използват антибиотика много преди Флеминг

Както се оказва, антибиотиците стават достъпни след откриването на пеницилина от Александър Флеминг през 1928 година, но били използвани от осите от милиони години.

Изследване от неотдавна показва, че един от видовете на пясъчна оса, известна като Philanthus Fabricius, или пчелен вълк, използва бактериите, за да създава вещество, защитаващо личинките и от инфекция. Всъщност, става дума за симбиоза на биологичните видове: стрептомицетите (streptomyces), живеещи в дупките, изровени от осите, които се хранят с остатъците от тяхната храна, изработват антибиотици, ефективни срещу широк спектър бактерии и гъбички.

Тъй като гъбната плесен и бактерии представляват едва ли не главната опасност за личинките, такова съседство идва от полза и за самите оси.

Осите култивират бактериитевърху собствените си пипалца и ги нанасят на стените на пашкула. Когато личинките пораснат, осите ги пренасят вътре в пашкула. Като цяло осите използват комбинация от девет различни съединения, което и позволява практически изцяло да обезопаси своето потомство от опасните бактерии.

Съгласно учените от Института по химическа екология на обществото „Макс Планк” и Регенсбурхския университет, за да се развие подобен биологичен механизъм, са необходими милиони години съвместна еволюция.

Учените също така предполагат, че използването на този естествен процес за медицински цели ще помогнат да се решати проблема с устойчивите на антибиотици бактерии.

Други видове, които са се научили да използват антибиотици например са:

Мравките в тропичните гори, кастрещи цели дървета са част от едно огромно взаимоотношение с доста членове.Те кастрят дърветата, с листата им хранят гъба, която ги обработва и образува храна за мравките.Понякога, обаче тази гъба я нападат патогени, вредители.Именно, заради това, мрвките отглеждат бактерии, които произвлеждат от своя страна антибиотици, с които биват унищожавани въпросните патогени.