Учени откриха прилика между морските гъби и човека

Човечеството може да е произлязло от маймуните, но австралийски учени откриха доказателство за връзки, много по-близки до морското дъно, чрез ново изследване, разкриващо, че морските гъби споделят почти 70% от човешките гени. Генетичен анализ на морските гъби от Големия бариерен риф, включен в списъка на Световното културно наследство, показва, че древното морско животно споделя голяма част от гените си с хората, включително голям брой гени, които обикновено се свързват с различни заболявания и рак. Водещият изследовател на екипа от учени Бърнард Дегнан, от университета в Куинсленд, заяви, че направените открития може да хвърлят светлина върху голям спектър от знания и да положат основите за пробив в изследванията, свързани с раковите заболявания и стволовите клетки. Изследването, публикувано в списание "Nature" тази седмица, е резултат на повече от петгодишен труд на международен екип от учени.

Вагинален гел може да намали не само разпространението на HIV, но и на HSV-2

Виена – много очаквана презентация на осемнадесетата Интернационална Конференция за борба със СПИН не разочарова учените.

Вчера бяха официално изнесени данните, че в Южна Африка жени, които са използвали анти-HIV лекарството Tenofovir имат 39 % по-малък шанс да бъдат инфектирани от вируса, отколкото жени, получили плацебо. Но учените също докладват, че микробицидният гел е имал още по-голям ефект срещу вирусът херпес (HSV-2).
„Това е много интересно и определено трябва да бде по-подробно проучено“ - казва Зеда Розенберг, която е президент на International Partnership for Microbicides, организация с идеална цел, базирана в Мериленд.

Изследването е проведено от Куариша и Салим Абдул Карим, които го нарекли CAPRISA 004. Както Салим обясни, половината от жените не са заболели от HSV-2 инфекция, след началото на изследването. В групата получила плацебо, 58 от 224 жени са се заразили с HSV-2 срещу 29 от 202 жени, които получили гел. Разликата, 51 % е значителна и микробицидният ефект върху HIV инфекцията е изследван отделно от откритието за HSV-2, завършва Салим Абдул Карим.
Откритието е много важно, защото HSV-2 инфекцията, повишава рискът човекът да заболее от HIV-1.

"Веднъж открит и възпроизведен, гелът Tenofovir има потенциала да намали разпространението на HIV епидемията“, казва Салим Абул Карим.
Много учени, които се занимават с проучването на Tenofovir са изненадани от неговото добро действие в борбата с HSV-2 инфекцията. Много малко изследователи са знаели за връзката между двата вируса.

"Това показва, че понякога учиш нещо неочаквана от много добре познати научни проекти“ - казва Робърт Глант от Калифорнийския университет. Той проучва възможността хапче да предпазва незаразените от HIV хора. „Това е много добър пример как методите за предпазване от няколко болести могат да се синергизират“

Впрегатните кучета: Отделна порода

Развъдниците на чистокръвни кучета ги избират предимно, заради техния външен вид. Голдън ретривърите са жълти и с много весел характер; басетите са с къси тела и дълги уши. Но впрегатните кучета са селектирани, за да бъдат бързи, издръжливи и работливи. Според ново проучване на генетиката на кучета, това е достатъчно, за да отделим впрегнатите кучета в отделна група от всички други.

Когато Хедър Хесън е на 7 години, започва да се занимава със състезания на впрегатни кучета. Когато става тинейджърка, семейството и се мести от Пенсилвания в Ню Йорк, защото там има по-хубав сняг. Сега тя завършва Генетика в Университетът на Аляска, Фейърбанкс, но все още се интересува от впрегатни кучета.

Хесън се интересува от изучването на генетиката зад представянето на нейните лйбими животни. За да проведе проучването си, тя посетила осем развъдника – 4 от които се специализират в състезания на дълги разстояния (напр. Iditarod) и 4, които се специализират в спринтове, състезания от 5 до 50 километра, които продължават само един час. Всички от тях използват впрегатни кучета. Хесън, която освен генетика е изучвала и ветеринарна медицина, взема кръв от 199 кучена - „По-лесно е от рязането на нокти“ - казва тя. Освен това всяко куче, от което взела кръв било подложено и на други тестове. На всяко куче била премерена скоростта, издръжливостта и работната етика (т.е. Колко време от ръна е теглило и колко е оставяло другите кучета да вършат работата).

Не изглежда сякаш различните породи впрегнати кучета имат много помежду си. Те изглеждат различно – те може да са късокосмести или дългокосмести; с изправени уши, или не; тежащи 13 или 30 килограма. Въпреки че развъдниците, които се занимават със състезания на дълги разстояния и тези, които участват в състезания за спринтове избират различни породи кучета, Хесън открила много повече общи неща, отколкото очаквала.

За да определи кои породи кучета са си най-близки, Хесън анализирала микросателитите, малки, повтарящи се късчета ДНК. В по-ранно изследване, един от нейните ко-автори е провел изследване, чрез което е успял да характеризира всички 141 породи кучета въз основа на техните микросателити.

Хесън очаквала впрегатните кучета да се свържат със Сибирското хъски или Аляския маламут, които са двете породи, най-често използвани за предци на съврменните използвани за впрягове кучета. Но вместо това те заформили тяхна собствена групичка – казано по друг начин, напълно нова порода, не приличаща на никоя от другите, известни досега. Въпреки че някой от нечистопородните кучета показали някаква генетична прилика със Сибирското хъски и Аляския маламут, повечето тях имали съвсем различни структури на микросателитите. „Това показва, че от гледна точка на генетиката това е нова порода куче. Различията идват от там, че родословните кучета са били селектирани основно заради външния си вид, а работните заради качествата им“.

Хесън също е определила кои породи какви качества са дали на кучетата. Кучетата с повече кръв от малавут и хъски имат по-голяма издръжливост; тези с прадеди пойнтери и салуките са по-бързи.

Няма да видите тези впрегатни кучета на изложби като Westminster. Хората, които развъждат тези кучета го правят, заради работните им качествата и нямат особено голям интерес да лобират пред киноложките организации, породата да бъде официално призната.

Заключението, че впрегатните кучета представляват тяхна отделна порода е неочаквано, казва биологът Робърт Уейн, от Университетът на Калифорния. „Беше голяма изненада да открия, че те се различават от всички други. Дано това проучване да породи интерес и да се породят други, които да изследват поведението зад тези кучета – като например желанието им да теглят“ - завършва той.

статия: BMW Genetics

Снимка: Matt Barnes

Най-оплетената житейска история на Земята?

Вид: Symbion pandora

Хабитат: В източния Атлантически Океан

Няма начин да оспорим това – откриването на нов вид е страхотно. Но какво за откритието на цял нов биологичен тип?

Тип е широка група в таксономията: Всички гръбначни, например, от рибите до хората, принадлежат на тип Хордови. През 1995, Питър Фънч и Рейнхарт Кристенсен от Университета на Копенхаген, Дания откриват животни, изключително нетипични и неприличащи на всички други вече открити типове – наричат гоCycliophora.

Symbion pandora, както наричат новото създание е малко животно с комплексно тяло и сложен житейски цикъл. То все още изненадва биолозите, дори 15 години след като е било описано за пръв път. И последните изследвания на неговата нервна система не помагат особено много.

Отварянето на Пандора

Symbion е малко животно, дълго около половин милиметър, с луковична форма и пръстен с тънки коси – нар. Cili.

Те живеят върху косматите устни на Норвежките омари, десетки, дори хиляди върху един омар.

Те се хранят с малки остатъци от храна и изглежда са напълно безобидни за техните гостоприемници.

Пръстенът на cilia вкарва частичките храна във фуния, която ги доставя до У-образен храносмилателен тракт. Всички несмилаеми фрагменти се отделят през ануса – с помощта на мускулест сфинктер.

Симбионите нямат крака, но те се задържат на едно място с помощта на малко пипалце, което завършва с лепкав диск. Именно той ги придържа към омара.

Нещата започват да стават объркани, когато погледнете към цикълът им на живот. Нека започнем с хранещо се животно, което живее около устните на омар: това животно много трудно би могло да прави секс – но те могат да произвеждат от едно до три вида поколение: "Pandora" ларва, "Prometheus" ларва или женска.

Pandora лаврата се развива в друг хранещ се възрастен – откровен случай на асексуално размножаване. За контраст, женските остават във възрастния и изчакват мъжкия – но, какъв мъжки, ще се запитате вие?

Отговорът лежи в ларвата Prometheus. Тя се прикачва към друг, хранещ се възрастен, след това произвежда два или три мъжки индивида от себе си. Тези мъжки джуджета са дори по-комплексни от възрастните стадии, те търсят женските и ги оплождат – как точно, не е известно.

Веднъж след като женската е оплодена, тя напуска тялото на възрастния организъм и отива да търси подходящо място за себе си, около устните на омара. Тялото и вече не е нужно и то се превръща в корав мехур. Вътре оплоденото яйце отива в друг стадии: хордоидна ларва.

След този стадии, тази ларва се откачва и отплува, за да колонизира друг омар. След като успее да се пиркачи, се превръща в друг възрастен и цикълът започва отново.

Мистериозният произход

Изглежда има няколко вида symbion: единият живее на Американските омари и другият живее на Европейските омари.

Никой не знае как симбионът се е развил през еволюционната история или пък как се вписва в еволюционната история.

Проучвания на техните гени предполагат, че те може би са свързани с ентопроктите (entoprocts) и бриозоните (bryozoans), два вида морски животни, които приличат на бокали на дълги стъбла. На повърхността на „бокалите” има пръстени от cilia наречени корони, с които животните се хранят – подобно на начина, по който го правят симбионите.

Там има още един проблем: никой не е сигурен къде принадлежат ентопроктите в родословното дърво на живота.

Друг начин да разгледаме проблема е да сравним нехните нервни системи с тези на другите животни. Типът симбион, заедно с ентопроктите, е част от по-дълга група, нар. Lophotrochozoa – така че на кои от тях приличат нервните им системи?

Още по-объркващо – отговорът най-вероятно е „николко”. Най-последното проучване от Кристенсен и негови колеги показва, че разнородните ларви на симбион нямат общи нервни системи с другите представители на групата lophotrochozoan. При тях изглежда сякаш липсват няколко от ключовите компоненти – може би, защото са ги загубили в някакъв период на еволюцията си.

Изглежда, че симбионите ще задържат мистериозната си аура още дълго време.

Снимка на: Peter Funch. Показва странният секс на симбионите

Лешоядите използват клончета, за да събират вълна за гнездата си

Вид: Neophron percnopterus

Хабитат: От южна Европа до северна Африка, през Средна Европа до централна Азия и Индия. Наречени са трансконтинентални лешояди.

През лятото на 1990, аматьорът натуралист Николай Стефанов и приятелката му Ива Стоянова отиват на къмпинг в планините на Враца и тогава забелязват Египетски лешояди, които правят нещо необикновено.

Двойката наблюдавала как птиците внимателно чакат овчарите и стадата с овце, за да отидат до загражденията използвани за стригане на животните и с помощта на малки клонки, които държали в клюновете си да съберат вълна.

Три години по-късно, Стефанов и Стоянова загубват живота си в трагичен инцидент. Те били изпратили материал на журнал, но било само чернова и от списанието решили да не публикуват откритието им.

Близо десетилетие по-късно Джоузеф Шмуц от Университета Саскатон, Канада, редактор на списанието до което те изпращат откритието решава да се опита да го публикува.

Египетски лешояди

Египетските лешояди са относително малки, с разперени криле размера им е около 1.7 метра. Повечето от техните пера са бели, въпреки че много често те стават кафяви, заради много време, което прекарват на прашни места.

Въпреки че птиците не са много големи, техните гнезда са. Основно да направени от клонки, свързани с меки материали, като например коса и вълна. Средно гнездото на египетския лешояд е 1.5 метра широко. Те обикновено са построени на високи скали. Това предпазва яйцата им от повечето хищници, но единственото друго публикувано проучване на Стефанов и Стоянова разкрива това, че гнездата често са застрашени от други птици, като например златните орли.

Младата двойка е наблюдавала как лешоядите използват клонки, за да събират вълна за техните гнезда 17 пъти, като това е било извършвано от поне 5 различни птици. След като стригането на овцете приключело, лешоядите отивали с клонки в техните клюнове и започвали да събират вълна.

В друг случай те наблюдавали лешояд, който прелетял през отворен прозорец на овчар, носещ вълна. След 30 секунди лешоядът се появил отново, но клонката му била натоварена с вълна.

Птицата премахнала вълната от клончето и я поставила на покрива на постройката преди отново да се върне, за да вземе още вълна. След няколко полета лешоядът вече имал достатъчно количество и поставил всичко в гнездото си.

За да се преразгледа за публикация проучването на Стефанов и Стоянова, Шмуц се консултирал с Хосе Доназар, който изучава Египетските лешояди. Доназар казва, че това са единствените животни, които използват ключиците по този начин. „Никой досега не е виждал такова поведение“, казва той и подчертава, че „други птици използват клечки, за да събират храна“. Най-известните животни, които използват такива инструменти са враните и техните роднини.

Известни са и други случаи, в които Египетските лешояди си служат с инструменти. Например, лешоядите които живеят в Африка много обичат да ядат яйца. Особено харесват яйцата на щраусите и за да счупят твърдите им черупки използват камъни. Но засега никой не е наблюдавал как лешояди събират вълна с клонки.

Защо цветнокожите доминират в леката атлетика, а белите в плуването?

Учени са открили причината цветнокожите хора да доминират в леката атлетика, а белите в плуването: Проучване, публикувано в понеделник твърди, че това зависи от техните пъпове.

Не е важно дали пъпът на атлета е изпъкнал или вдлъбнат, а къде е разположен в отношение с останалата част от тялото.

Пъпът е център на гравитацията в човешкото тяло, и при сравнение на двама лекоатлета със същата височина, бял и цветнокож „това, което има значение е не височината, а позицията на пъпа, или центъра на гравитацията“ - казва Андре Беджан, професор в университетът Дюк.

„Оказва се, че тялото на хората от Западно-Африкански произход е устроено така, че центъра на гравитацията е значително по-високо разположен от този при атлетите от Европейски произход. Това им дава преимущество в спринтовете“ - допълва той.

Индивидите от Западно-Африкански произход имат по-дълги крака от тези от Европейски произход, което означава, че техните пъпове са разположени три сантиметра по-високо от тези на белите хора. Това им дава допълнителна скорост

От друга страна, в плуването по-успешни са белите хора, защото техните торсове са по-издължени, заради което пъповете им са по-ниско разположени.

„В плуването, победител е този, който направи по-голяма вълна: а по-дългият торс помага в образуването и“

Европейците имат 3% по-дълги торсове от Западно-Африканците, което им дава 1.5 процента повече бързина в плувния басейн.

Азиатците имат същите дълги торсове, като хората от Европейски произход, което им дава същите възможности да чупят рекорди в плуването.

Но те често губят от бели хора, защото те са по високи – казва Беджан.

• Проучването е проведено от професор Бейджан, преподавател в университета Дюк, негов студент и Едуард Джоунс, преподавател в университета Хоуард във Вашингтон. Те изследвали и систематизирали близо 100 годишни записи в мъжкия и женския спринт, както и фрийстайл плуване на сто метра, за да достигнат до това становище.

Скариди на антидепресанти: Заплаха за биологическото равновесие

Покачващите се нива на антидепресанти в крайбрежните води биха могли да променят поведението и живота на много организми, както и да засегнат съществуващата от векове хранителна верига.

Изследване на поведението на скаридите разкрило това, че организмите изложени на вещества, съдържащи се в антидепресантите променят начина си на живот по драматичен начин. Скариди изложени на тези вещества биха плували близо до светлина, което не е типично за тяхната природа – по този начин те стават по-уязвими, има много голяма опасност да бъдат изядени от риби или птици. Това би могло да застраши световните популации.

„Ракообразните са много важна част от хранителната верига, ако тяхното поведение се промени, благодарение на високите нива антидепресанти в морето това би застрашило баланса на цялата екосистема“ казва Др. Алекс Форд от University of Portsmouth's Institute of Marine Sciences.

„Много от нещата, които човечеството консумира могат да бъдат забелязани във водите. Ние сме нация от хора, които пият много кафе – като резултат, много кафеин може да бъде намерен в нашите води. Не е никак изненадващо, че в днешно време водите са замърсени с продукти от фармацията“

Проучването е публикувано в Aquatic Toxicology Journal. Според него главната причина за промяната в поведението на скаридите са отпадъчните води от реките, които се вливат в Световния океан, в резултат на лекарствата, които хората изхвърлят.

Лекарствата създадени, за да се борят с депресията имат за цел да атакуват нивата на серотонин, което води до въпроса дали те биха засегнали поведението на морските обитатели.

Др. Форд казва „Такива вещества се съдържат в реките и крайбрежните райони, където живеят скаридите, както и много други морски обитатели. Те са подложени на огромни количества антидепресанти, идващи от цели градове“

Рецептите за антидепресанти са се увеличили драстично в последните няколко години. През 2002 е имало 26.3 милиона изписани рецепти за антидепресанти само в Англия и Уелс.

Др. Форд се надява да продължи проучването си, като засегне и други видове лекарства, които могат да се намерят на пазара.

"Др. Форд провежда изключително просто, но значително проучване. Нещо толкова прозаично, би могло да предизвика огромни екологични последствия. Надявам се това проучване на прерасне в изследване и на въздействието на други лекарства върху живота на морските организми." - добавя професор Мат Джаял.