Октопод в кокос: Не, това не е рецепта.

Невероятното поведение на октоподите! Отдавна се коментира, че те са най-интелигентните безгръбначни, способни на рационални и планирани действия. Ето го и доказателството за това:

Червеи - атентатори?

Американските учени от Института по океанология в Сан Диего, са намерили дълбоководни червеи, в телата на които има ... бомби. Когато наближи хищник, червеят изхвърля капсули, които ярко избухват и ослепяват преследвача.
При своята доста скромна дължина (от 2 до 10 см), животното, наричано от учените Swima bombiviridis, е взело на въоръжение същия принцип, който се използва от пилотите на военните самолети за предпазване от самонасочващи се ракети. То се изразява в разпръскване в страни на обекти, които са ярко светещи и пречат да бъде разгледана целта.

Припламване в тъмнината
Седем екземпляра от червеите били хванати в Тихия океан , на дълбочина от един до четири километра. За сравнение слънчевите лъчи проникват на дълбочина няколко десетки метра , което обезпечава развитие на растения. На дълбочина стотина мерта всичко е потопено в тъмнина, а по- надолу , на километър и половина, даже обикновени фотони светлина е невъзможно да се регистрират. Именно там, в пълна тъмнина обитават въпросните червеи.
Ако в дълбочините все- пак може да се види светлина, тя принадлежи на примамката на рибите от вида Морски дявол, или някакъв друг светещ орган, но да се гледат е странно, и даже стряскащо.

На конкурсите за красота дълбоководните риби заемат първо място, но отзад напред. Рибата Himantolophus paucifilosus съвсем не най- причудливата дълбоководна риба.
Светлината на дълбоководните риби им служи за примамване на улов, а също и да обменят сигнали с представителите на своя вид. По светещите в тъмнината огънчета се ориентират и хищниците, а на причудливите червеи явно това не носи нищо добро.
Бомбите
Ако дълбоководните хищници със средни размери решат да погнат светещите огънчета, то са възможни няколко варианта. Първият и най- честия - това е хващане на улова. Понякоха вместо малка рибка или червей, зад огънчето се оказва зиналата паст на рибата Морски дявол и тогава в обяд се превръща самия нещастен ловец.
Червеите Swima bombiviridisнямат такива размери, че да се отбранват със зъби, а и безгрубначните животни са беззъби. Затова природата е го е снабдила с друго оръжие.
И какво правят летците на военните самолети, когато техните самолети са в небето и ги заплашва опасност? Един от вариантите е, да изстрелят специални ракети , чиито ярки и горещи избухвания максимално затрудняват търсенето на целта.

Swima bombiviridis в едър план. Със стрелка е показано мястото, от където червеите изстрелват своите зашитни капсули. В опасна ситуация и червеите постъпват така: когато моментът е критичен, те изстрелват от своето тяло малка капсула, пълна със светеща течност. Ярко избухване, още няколко секунди и бомбата продължава ярко да свети. А ударения хищник вече се обръща встрани.

Откритие
Карен Осборн, един от участниците в дълбоководните изследвания казва, че за такова животно по - рано нищо не е било известно. Интересното е, че открития от учените червей не се явява особено рядък вид. Просто на тази дълбочина , на която те обитават, изследователите не си намират често работа. Интервюто с океанолога са оубликувани във вестник The Times, а научното описание на находката се предлага в списание Science.

Jellyfish Report Map: Spot the Jellyfish

http://oceania.research.um.edu.mt/jellyfish/stats.html

Карта на засечените медузи на Малтийските острови.

Малко хора биха оценили гениалния дизайн на тези същества. Но колкото повече ги гледаш толкова по-интересни ти стават. Тяхното биологическо влияние върху околната среда е все още неизвестно, но е факт, че популациите на места силно намаляват, на други силно се увеличават. Под влияние на какви фактори не е известно.

Именно това е и целта на карти като тази, трайно да се проследи

движението и размоножаването на тези морски обитатели.

От обявяването на началото на тази кампания са се включили много хора. Нейната идея е всеки, който успее да забележи медуза да сигнализира за нея, да я опише и най-вероятно видът и да бъде разпознат. Тази идея е дала изненадващи резултати. За краткото време от стратирането и вече са открити много смятани за нетипични за региона медузи, като например Португалската Man-O-War.

Дали и Черно море не се нуждае от такава карта?

В Тихия океан откриха живи организми, дишащи азот

Международна научна експедиция откри смятани за напълно изчезнали древни форми на живот - микроби, дишащи азот, съобщи ИТАР-ТАСС, цитирана от БТА.
Серията от гигантски полета с микроорганизмите се намират на огромна дълбочина в района на Тихия океан на запад от Латинска Америка. До микробите не достига слънчева светлина. Те се хранят с намиращите се в океанската вода сулфиди и дишат азот, съобщават учените.
"Става дума за такива форми на живи организми, които са съществували на Земята преди около 3 милиона години и са се съхранили до днес", заяви един от ръководителите на експедицията чилийският проф. Виктор Галардо.
От своя страна проф. Рон О Дор от Канада съобщи, че микробите имат "най-древната от известните форми на ДНК".
В експедицията, открила подводните микробни полета по крайбрежието на Еквадор, Перу и Чили, са участвали близо две хиляди учени от 80 страни. Задачата им се състояла в издирването на нови видове морски животни и организми.

Създадено, за да дъвче

Снимка на Zina Deretsky, National Science Foundation, САЩ

Новооткритият крокодил Pakasuchus kapilima (илюстриран) имал зъби подобни на бозайник. Това е давало сила на крокодила, неприсъща за никое друго влечуго: възможността да дъвче.

Ключът към това умение се крие в това, че 105 милиона годишния крокодил можел да плъзва долната си челюст назад и напред.

„Крокодилите, които живеят в днешно време не могат да направят значително помръдване на техните челюсти“, казва ръководителят на проучването Патрик О'Конър, патолог от Ohio University.

Най-оплетената житейска история на Земята?

Вид: Symbion pandora

Хабитат: В източния Атлантически Океан

Няма начин да оспорим това – откриването на нов вид е страхотно. Но какво за откритието на цял нов биологичен тип?

Тип е широка група в таксономията: Всички гръбначни, например, от рибите до хората, принадлежат на тип Хордови. През 1995, Питър Фънч и Рейнхарт Кристенсен от Университета на Копенхаген, Дания откриват животни, изключително нетипични и неприличащи на всички други вече открити типове – наричат гоCycliophora.

Symbion pandora, както наричат новото създание е малко животно с комплексно тяло и сложен житейски цикъл. То все още изненадва биолозите, дори 15 години след като е било описано за пръв път. И последните изследвания на неговата нервна система не помагат особено много.

Отварянето на Пандора

Symbion е малко животно, дълго около половин милиметър, с луковична форма и пръстен с тънки коси – нар. Cili.

Те живеят върху косматите устни на Норвежките омари, десетки, дори хиляди върху един омар.

Те се хранят с малки остатъци от храна и изглежда са напълно безобидни за техните гостоприемници.

Пръстенът на cilia вкарва частичките храна във фуния, която ги доставя до У-образен храносмилателен тракт. Всички несмилаеми фрагменти се отделят през ануса – с помощта на мускулест сфинктер.

Симбионите нямат крака, но те се задържат на едно място с помощта на малко пипалце, което завършва с лепкав диск. Именно той ги придържа към омара.

Нещата започват да стават объркани, когато погледнете към цикълът им на живот. Нека започнем с хранещо се животно, което живее около устните на омар: това животно много трудно би могло да прави секс – но те могат да произвеждат от едно до три вида поколение: "Pandora" ларва, "Prometheus" ларва или женска.

Pandora лаврата се развива в друг хранещ се възрастен – откровен случай на асексуално размножаване. За контраст, женските остават във възрастния и изчакват мъжкия – но, какъв мъжки, ще се запитате вие?

Отговорът лежи в ларвата Prometheus. Тя се прикачва към друг, хранещ се възрастен, след това произвежда два или три мъжки индивида от себе си. Тези мъжки джуджета са дори по-комплексни от възрастните стадии, те търсят женските и ги оплождат – как точно, не е известно.

Веднъж след като женската е оплодена, тя напуска тялото на възрастния организъм и отива да търси подходящо място за себе си, около устните на омара. Тялото и вече не е нужно и то се превръща в корав мехур. Вътре оплоденото яйце отива в друг стадии: хордоидна ларва.

След този стадии, тази ларва се откачва и отплува, за да колонизира друг омар. След като успее да се пиркачи, се превръща в друг възрастен и цикълът започва отново.

Мистериозният произход

Изглежда има няколко вида symbion: единият живее на Американските омари и другият живее на Европейските омари.

Никой не знае как симбионът се е развил през еволюционната история или пък как се вписва в еволюционната история.

Проучвания на техните гени предполагат, че те може би са свързани с ентопроктите (entoprocts) и бриозоните (bryozoans), два вида морски животни, които приличат на бокали на дълги стъбла. На повърхността на „бокалите” има пръстени от cilia наречени корони, с които животните се хранят – подобно на начина, по който го правят симбионите.

Там има още един проблем: никой не е сигурен къде принадлежат ентопроктите в родословното дърво на живота.

Друг начин да разгледаме проблема е да сравним нехните нервни системи с тези на другите животни. Типът симбион, заедно с ентопроктите, е част от по-дълга група, нар. Lophotrochozoa – така че на кои от тях приличат нервните им системи?

Още по-объркващо – отговорът най-вероятно е „николко”. Най-последното проучване от Кристенсен и негови колеги показва, че разнородните ларви на симбион нямат общи нервни системи с другите представители на групата lophotrochozoan. При тях изглежда сякаш липсват няколко от ключовите компоненти – може би, защото са ги загубили в някакъв период на еволюцията си.

Изглежда, че симбионите ще задържат мистериозната си аура още дълго време.

Снимка на: Peter Funch. Показва странният секс на симбионите

Скариди на антидепресанти: Заплаха за биологическото равновесие

Покачващите се нива на антидепресанти в крайбрежните води биха могли да променят поведението и живота на много организми, както и да засегнат съществуващата от векове хранителна верига.

Изследване на поведението на скаридите разкрило това, че организмите изложени на вещества, съдържащи се в антидепресантите променят начина си на живот по драматичен начин. Скариди изложени на тези вещества биха плували близо до светлина, което не е типично за тяхната природа – по този начин те стават по-уязвими, има много голяма опасност да бъдат изядени от риби или птици. Това би могло да застраши световните популации.

„Ракообразните са много важна част от хранителната верига, ако тяхното поведение се промени, благодарение на високите нива антидепресанти в морето това би застрашило баланса на цялата екосистема“ казва Др. Алекс Форд от University of Portsmouth's Institute of Marine Sciences.

„Много от нещата, които човечеството консумира могат да бъдат забелязани във водите. Ние сме нация от хора, които пият много кафе – като резултат, много кафеин може да бъде намерен в нашите води. Не е никак изненадващо, че в днешно време водите са замърсени с продукти от фармацията“

Проучването е публикувано в Aquatic Toxicology Journal. Според него главната причина за промяната в поведението на скаридите са отпадъчните води от реките, които се вливат в Световния океан, в резултат на лекарствата, които хората изхвърлят.

Лекарствата създадени, за да се борят с депресията имат за цел да атакуват нивата на серотонин, което води до въпроса дали те биха засегнали поведението на морските обитатели.

Др. Форд казва „Такива вещества се съдържат в реките и крайбрежните райони, където живеят скаридите, както и много други морски обитатели. Те са подложени на огромни количества антидепресанти, идващи от цели градове“

Рецептите за антидепресанти са се увеличили драстично в последните няколко години. През 2002 е имало 26.3 милиона изписани рецепти за антидепресанти само в Англия и Уелс.

Др. Форд се надява да продължи проучването си, като засегне и други видове лекарства, които могат да се намерят на пазара.

"Др. Форд провежда изключително просто, но значително проучване. Нещо толкова прозаично, би могло да предизвика огромни екологични последствия. Надявам се това проучване на прерасне в изследване и на въздействието на други лекарства върху живота на морските организми." - добавя професор Мат Джаял.