Началото
Вирусът H5N1, наричан още птичи грип за пръв път се пренася от птиците на хората през 1997. От 2004 той се е пренася от популации диви пт
ици към хората, като предизвиква 53 % смъртност, в първите 147 човека, които са доказано инфектирани. От тогава здравните работници се притесняват, че този грип би могъл да предизвика нова пандемия, с потенциала да убие билиони.
Гриповете са нещо типично за човечеството от стотици години. Птичият грип притежават просто 10 гена, закодирани в RNA. Всички познати 16 подгрупи произхождат от водните птици и най-вече патиците. Вирусът се е адаптирал много добре към техните имунни системи и обикновено те не проявяват симптоми. По този начин птиците са свободни да се движат и да пренасят вируса.
Но понякога птичият грип отскача и в животно, което не е адаптирано към него. При
пилетата – обикновено горска птица започва да го разнася при неестествени носители – а при такъв носител грипът лесно би мутирал в болест, опасна за живота. H5N1 е кръстен по този начин заради това, че повърхността му е покрита с протеини. Вирусът започва да се разпространява през 2003 в Азия. В началото той се разнася единствено между големите птици в някои ферми.
Още през 2003 това се превръща в голямо при
теснение, защото още през 1997 учените доказват, че H5 вирусите могат да инфектират и хора. Това бива открито след като заболяват 18 човека, 6 от които умират. Всички птици в Хонг Конг са избити, за да спрат разпространението. Но все пак то продължава да циркулира, особено в Китай.
Смъртните случай на хора продължават през 2003. В началото на 2004 от Виетнам правят рапорт, че има случай на заразени домашни птици, както и няколко човека. След няколко отричания, Камбоджа и Тайланд казват, че и те имат случаи на заболели хора. Следват Индонезия и Китай.
Инфекцията достига и Япония, Малайзия, Южна Корея, но бързите действа там спират разпространението на заразата. Но епидемията в Китай, Индонезия и Виетнам продължава, където най-вероятно вирусът преживява в дивите патици. През 2005 Китай и Индонезия обявяват официално първите човешки смъртни случай.
Европейска Инвазия
През лятото на 2005 вирусът се разпространява в птици в Русия и Казахстан, като Януари 2006 вече достига Украйна. В крайна сметка няма регистрирани човешки случаи извън Източна Азия до Декември 2005. След това вирусът се появява напълно внезапно в домашни птици навсякъде в Турция, заедно и с първите много тежки случаи на силно заболели хора.
Учените твърдят, че пренасянето в Европа не крие по-голяма заплаха за пандемия, от това да беше продължел да се разпространява единствено в Азия.
Първите опити да обвинят дивите птици за разпространението на вируса в Евразия се провят. През 2005 стотици гъски умират в езерото Гуингхай, Северен Китай. Вирусът е много подобен на изолираните случай в южните части на Китай и показва, че въпреки отричането на властите, птичият грип произлиза от там. По-късно същият вирус се превръща в H5N1 и диви птици от Русия, Турция и Румъния го пренасят.
В същото време заразени птици от Тайван пристигат в Обединеното кралство. Това, комбинирано с инфектираните орли, внесени в Белгия кара Европа да забрани вноса на диви птици, докато всичко отшуми.
Междувременно вирусът се разпространява и достига дори Африка, където би могъл да предизвика трагични събития.
В Европа започва да се следи много внимателно движението на диви птици.
ООН дарява пари на много бедни страни, които не могат да се борят с проблема. Световната банка също отпуска заеми за борбата с грипа, правителствата навсякъде по света започват да се борят с разпространението като ваксинират животните. Борбата с птичия грип коства $1.4 билиона.
Преходът
Всичко написано тук се фокусира на обикновения грип. В миналото трите семейства, които правят прехода до човека предизвикват единствено лека болест. Това е, защото се срещаме с тях и изграждаме някакъв имунитет в ранна възраст – а, и същото защото те вече са се приспособили към нашите имунни системи. Това не винаги е така, ежегодно умират около 700 000 души от грип. Но това са предимно много възрастни хора, както и бебета.
Ваксините против грип стават все по-популярни и по-популярни след населението, въпреки че грипните вируси се развиват много бързо и се нуждаем от нова ваксина всяка година. През 2004 година САЩ изпитва огромна липса на ваксини, точно когато те са силно нужни.
Грипът е най-опасен в началната си фаза,
веднага след като се е прехвърлил в човек и нашите организми все още не са имали възможността да се адаптират към него. H5N1 продължава да заразява хора с много високи нива на смъртност.
Смъртоносна пандемия
Това се случва през 1918, когато нов вирус прави прехода към човека и убива поне 50 милиона души за няколко месеца.
Учените са успели да реконструират този вирус, доказвайки, че това е птичи грип, успял да се разпространи в човека. H5N1 преминава в същия период на адаптация към човека. Някои смятат, че реконструирането на вирусът от 1918 ни поставя в същата опасност, както и H5N1, заради възможността да избяга от лабораторията.
Имало е още две големи пандемии в миналия век. „Азиатския“ грип от 1957, причинил между един и четири милиона смъртни случаи, както и вирусът „Хонг Конг“, който причинява от един до два милиона смъртни слу
чая. И двата от тях са обикновени човешки вируси, които успяват да се комбинират с птичи грип, което ги прави неразпознаваеми за човешкия организъм.
Вирусолозите са много притеснени за H5N1, защото подобно на вирусът от 1918 той се развива и става все по-опасен за хората и другите бозайници.
Значението на миграциите
За щастие вече имаме ваксина за H5N1, въпреки че нашите умения да ги тестваме и произвеждаме навреме в случай на пандемия е под въпрос.
Единствената надежда да се правят ваксини достатъчно бързо, когато пандемията вече е започнала е с малки дози от вируса. Но тестовете за ваксина срещу H5N1 показаха, че ще са нужни много големи дози от вируса, ако тя е формулирана по същия начин, както обикновените ваксини. Още по-разочароващо, тестове, направени по-късно показаха, че и ваксини, използващи имуностимулиращи адюванти изискват много големи дози, за да работят. Когато няма ваксина единствения начин за борба с вируса са antiviral лекарствата. Но съществуващите лекарства са само временно решение. Основното antiviral лекарство използвано в борбата с птичия грип е Tamiflu.
През юни 2005 става ясно, че H5N1 е резистентен към много от другите лекарства, защото фермерите в Източна Азия са ги давали на птиците, които отглеждали.
Вирусът H5N1 трябва да се промени генетично, за да стане пандемичен, но е възможно и да стане по-малко смъртоносен в процеса на мутация. Все пак няма причина да мислим, че това ще се случи. А вирус с 50 % смъртност е много притеснителен, предвид скоростта на международните пътувания в днешно време. Друга вероятност е да се превърне в напълно различна и непозната болест, която не бихме разпознали преди да се разпространи.
Епидемиолозите твърдят, че при първите забелязани случаи на появяваща се епидемия трябва да се реагира и да започнат да се приемат antiviral лекарства.
Но все пак остават някои въпроси.
Дори и H5 да не се появи отново като пандемия, неговите братовчеди H7 и H9 биха могли. H7 се е появил в същия регион като H5, а през 2003 много хора заболяват от него. Въпреки че той се проявява само с няколко симптома, и е причинил само една смърт, много се опасяват от това какво би се случила, ако се кръстоса с човешки грип.
