Осите са се научили да използват антибиотика много преди Флеминг

Както се оказва, антибиотиците стават достъпни след откриването на пеницилина от Александър Флеминг през 1928 година, но били използвани от осите от милиони години.

Изследване от неотдавна показва, че един от видовете на пясъчна оса, известна като Philanthus Fabricius, или пчелен вълк, използва бактериите, за да създава вещество, защитаващо личинките и от инфекция. Всъщност, става дума за симбиоза на биологичните видове: стрептомицетите (streptomyces), живеещи в дупките, изровени от осите, които се хранят с остатъците от тяхната храна, изработват антибиотици, ефективни срещу широк спектър бактерии и гъбички.

Тъй като гъбната плесен и бактерии представляват едва ли не главната опасност за личинките, такова съседство идва от полза и за самите оси.

Осите култивират бактериитевърху собствените си пипалца и ги нанасят на стените на пашкула. Когато личинките пораснат, осите ги пренасят вътре в пашкула. Като цяло осите използват комбинация от девет различни съединения, което и позволява практически изцяло да обезопаси своето потомство от опасните бактерии.

Съгласно учените от Института по химическа екология на обществото „Макс Планк” и Регенсбурхския университет, за да се развие подобен биологичен механизъм, са необходими милиони години съвместна еволюция.

Учените също така предполагат, че използването на този естествен процес за медицински цели ще помогнат да се решати проблема с устойчивите на антибиотици бактерии.

Други видове, които са се научили да използват антибиотици например са:

Мравките в тропичните гори, кастрещи цели дървета са част от едно огромно взаимоотношение с доста членове.Те кастрят дърветата, с листата им хранят гъба, която ги обработва и образува храна за мравките.Понякога, обаче тази гъба я нападат патогени, вредители.Именно, заради това, мрвките отглеждат бактерии, които произвлеждат от своя страна антибиотици, с които биват унищожавани въпросните патогени.

Учени откриха прилика между морските гъби и човека

Човечеството може да е произлязло от маймуните, но австралийски учени откриха доказателство за връзки, много по-близки до морското дъно, чрез ново изследване, разкриващо, че морските гъби споделят почти 70% от човешките гени. Генетичен анализ на морските гъби от Големия бариерен риф, включен в списъка на Световното културно наследство, показва, че древното морско животно споделя голяма част от гените си с хората, включително голям брой гени, които обикновено се свързват с различни заболявания и рак. Водещият изследовател на екипа от учени Бърнард Дегнан, от университета в Куинсленд, заяви, че направените открития може да хвърлят светлина върху голям спектър от знания и да положат основите за пробив в изследванията, свързани с раковите заболявания и стволовите клетки. Изследването, публикувано в списание "Nature" тази седмица, е резултат на повече от петгодишен труд на международен екип от учени.

Ловът на вълци - Отново забранен

Ловуван миналата година в Монтана и Айдахо, САЩ сивият вълк (Canis lupus) е отново във федералният списък на застрашените видове. Вчера, федерален съдия в Хелена отменя миналогодишното решение този вид да отпадне от листата на застрашените в тези два щата.

Природолюбителите аплодират неговото решение, но властите в Монтана и Айдахо смятат, че популациите на мълци трябва да бъдат по-добре контролирани и намалявани, като това включва и ловувани.

Сивите вълци са вписани в листата на застрашените видове в САЩ през 1974 след края на много успешна правителствена политика да бъдат изкоренени от много щати. Освен това много вълци преминават границата от Канада сами, след като бъдат заловени ги местят в Айдахо и националният парк Уелоустоун. С почти 2000 вълка в тези три щата, възстановяването се счита за успешно. Въпреки че много фермери не одобряват забраната да се ловуват, защото те убиват големи количества добитък всяка година.

След премахването на забраната за лов, популациите на вълци рязко спадат до 1650 животни. Четири вълка, които са част от възстановителната програма в Уелоустоун са убити, което силно тревожи учените. Всички планирани ловувания в Монтана и Айдахо са отменени.

Решението на съдия Малой е добро за всички застрашените видове, казва натуралистът Дък Хонолд.“Това означава, че не можеш да избереш произволен вид животно и да обявиш част от популациите му за възстановени, а другите за изчезващи“

Животното, което подкрепя глобалното затопляне

Мармотът (Marmota flaviventris; Yellow - bellied marmots) може би не е толкова страхлив, колкото предполага неговото име. Докато по-голямата част от света живее в страх от глобалното затопляне, тези същества го приветстват с прегръдки. Благодарение на глобалното затопляне, температурите в Колорадо са се покачили, заради което мармотите са се събудили от своята хибернация по-рано тази година. Поради тази причина са имали повече време да се хранят и като резултат са порастнали с около 10 % повече от предишни години. По-голямото тегло помага на мармотите да оцелеят по-дълго. Това дава възможност на всяка група да произвежда с 14 повече малки мармотчета на година, отколкото са правили техните прадеди.

И това, ако не доказва поговорката "Щастието на едни се гради на нещастието на други"?

Снимка на Wikipedia

Интегрирана статия на Nature

Впрегатните кучета: Отделна порода

Развъдниците на чистокръвни кучета ги избират предимно, заради техния външен вид. Голдън ретривърите са жълти и с много весел характер; басетите са с къси тела и дълги уши. Но впрегатните кучета са селектирани, за да бъдат бързи, издръжливи и работливи. Според ново проучване на генетиката на кучета, това е достатъчно, за да отделим впрегнатите кучета в отделна група от всички други.

Когато Хедър Хесън е на 7 години, започва да се занимава със състезания на впрегатни кучета. Когато става тинейджърка, семейството и се мести от Пенсилвания в Ню Йорк, защото там има по-хубав сняг. Сега тя завършва Генетика в Университетът на Аляска, Фейърбанкс, но все още се интересува от впрегатни кучета.

Хесън се интересува от изучването на генетиката зад представянето на нейните лйбими животни. За да проведе проучването си, тя посетила осем развъдника – 4 от които се специализират в състезания на дълги разстояния (напр. Iditarod) и 4, които се специализират в спринтове, състезания от 5 до 50 километра, които продължават само един час. Всички от тях използват впрегатни кучета. Хесън, която освен генетика е изучвала и ветеринарна медицина, взема кръв от 199 кучена - „По-лесно е от рязането на нокти“ - казва тя. Освен това всяко куче, от което взела кръв било подложено и на други тестове. На всяко куче била премерена скоростта, издръжливостта и работната етика (т.е. Колко време от ръна е теглило и колко е оставяло другите кучета да вършат работата).

Не изглежда сякаш различните породи впрегнати кучета имат много помежду си. Те изглеждат различно – те може да са късокосмести или дългокосмести; с изправени уши, или не; тежащи 13 или 30 килограма. Въпреки че развъдниците, които се занимават със състезания на дълги разстояния и тези, които участват в състезания за спринтове избират различни породи кучета, Хесън открила много повече общи неща, отколкото очаквала.

За да определи кои породи кучета са си най-близки, Хесън анализирала микросателитите, малки, повтарящи се късчета ДНК. В по-ранно изследване, един от нейните ко-автори е провел изследване, чрез което е успял да характеризира всички 141 породи кучета въз основа на техните микросателити.

Хесън очаквала впрегатните кучета да се свържат със Сибирското хъски или Аляския маламут, които са двете породи, най-често използвани за предци на съврменните използвани за впрягове кучета. Но вместо това те заформили тяхна собствена групичка – казано по друг начин, напълно нова порода, не приличаща на никоя от другите, известни досега. Въпреки че някой от нечистопородните кучета показали някаква генетична прилика със Сибирското хъски и Аляския маламут, повечето тях имали съвсем различни структури на микросателитите. „Това показва, че от гледна точка на генетиката това е нова порода куче. Различията идват от там, че родословните кучета са били селектирани основно заради външния си вид, а работните заради качествата им“.

Хесън също е определила кои породи какви качества са дали на кучетата. Кучетата с повече кръв от малавут и хъски имат по-голяма издръжливост; тези с прадеди пойнтери и салуките са по-бързи.

Няма да видите тези впрегатни кучета на изложби като Westminster. Хората, които развъждат тези кучета го правят, заради работните им качествата и нямат особено голям интерес да лобират пред киноложките организации, породата да бъде официално призната.

Заключението, че впрегатните кучета представляват тяхна отделна порода е неочаквано, казва биологът Робърт Уейн, от Университетът на Калифорния. „Беше голяма изненада да открия, че те се различават от всички други. Дано това проучване да породи интерес и да се породят други, които да изследват поведението зад тези кучета – като например желанието им да теглят“ - завършва той.

статия: BMW Genetics

Снимка: Matt Barnes