Лигър в действие 2

Лигър в действие

Какво е лигър?

Лигър е хибрид между мъжки лъв и женски тигър. Според научната класификация се причислява към род Panthera, поради принадлежността на родителите към този род. На външен вид прилича на гигантски лъв, с шарки като при тигър. Лигрите обичат да плуват, подобно на същинските тигри, но за разлика от лъвовете. Те реват като лъвове и мъркат като тигри.

Забележка: Кръстоската между мъжки тигър и женски лъв се нарича тигон.

Познатите лигри, съществуват благодарение на човешка намеса, или поради съзнателно кръстосване, или поради съвместното отглеждане на лъвове и тигри в ограничени пространства. В естествени условия, тигрите и лъвовете не обитават припокриващи се територии (двата вида съществуват съвместно в Индия , но обитават различни региони). Има наблюдения на копулация между тигри и лъвове, но няма потвърдени факти за естествени кръстоски.

Мъжкият лъв трябва да бъде голям, за да може да защитава достойнството си над по-младите в стадото и успешно да предава гените си в поколението. Затова и в стадо с множество възрастни мъжки лъвове, малките трябва да растат по-бързо от конкурентите си, за да оцелеят.

Лигърът е най-голямата котка в света, той е по-голям дори и от сибирския тигър, като изправен достига 335см, а теглото му достига 500кг и повече. Тези големи размери са характерни основно за мъжките лигери, при които има тенденция към гигантизъм. Някои изследователи предполагат че това е своеобразен възвращателен ефект към големината на изчезналия пещерен лъв, въпреки че дисплазията на растежа
( увеличаване на размера в следствие на определена комбинация от гени ) е по правдоподобно обяснение.

Лигрите могат да показват емоционална и поведенческа нестабилност, поради своя смесен произход.Обясненито на проблемите в поведението е в наследството от родителите. Лигърът проявява конфликт между социалното поведение на лъв и индивидуалността на тигър. Наследството от лъва го тласка към формиране на социални групи, но наследството от тигъра го прави нетолерантен към себеподобни.

Лигрите имат тигровиден оттенък върху иначе лъвското жълтеникавокафяво тяло. В допълнение могат да се забелязват и розетки от лъвския щрих (малките лъвчета имат розетки, който могат да се запазят и в по-късна възраст), на цвят черни, тъмнокафяви или пясъчно жълти. Фонът е типичния за лъва жълтеникав до жълтокафяв. Подобно на тигрите долните части на тялото са по-бледи.

Също, както всички представители на семейство Котки, той обича да играе и въпреки огромните си размери се предвижва леко и безшумно.

Октопод в кокос: Не, това не е рецепта.

Невероятното поведение на октоподите! Отдавна се коментира, че те са най-интелигентните безгръбначни, способни на рационални и планирани действия. Ето го и доказателството за това:

Червеи - атентатори?

Американските учени от Института по океанология в Сан Диего, са намерили дълбоководни червеи, в телата на които има ... бомби. Когато наближи хищник, червеят изхвърля капсули, които ярко избухват и ослепяват преследвача.
При своята доста скромна дължина (от 2 до 10 см), животното, наричано от учените Swima bombiviridis, е взело на въоръжение същия принцип, който се използва от пилотите на военните самолети за предпазване от самонасочващи се ракети. То се изразява в разпръскване в страни на обекти, които са ярко светещи и пречат да бъде разгледана целта.

Припламване в тъмнината
Седем екземпляра от червеите били хванати в Тихия океан , на дълбочина от един до четири километра. За сравнение слънчевите лъчи проникват на дълбочина няколко десетки метра , което обезпечава развитие на растения. На дълбочина стотина мерта всичко е потопено в тъмнина, а по- надолу , на километър и половина, даже обикновени фотони светлина е невъзможно да се регистрират. Именно там, в пълна тъмнина обитават въпросните червеи.
Ако в дълбочините все- пак може да се види светлина, тя принадлежи на примамката на рибите от вида Морски дявол, или някакъв друг светещ орган, но да се гледат е странно, и даже стряскащо.

На конкурсите за красота дълбоководните риби заемат първо място, но отзад напред. Рибата Himantolophus paucifilosus съвсем не най- причудливата дълбоководна риба.
Светлината на дълбоководните риби им служи за примамване на улов, а също и да обменят сигнали с представителите на своя вид. По светещите в тъмнината огънчета се ориентират и хищниците, а на причудливите червеи явно това не носи нищо добро.
Бомбите
Ако дълбоководните хищници със средни размери решат да погнат светещите огънчета, то са възможни няколко варианта. Първият и най- честия - това е хващане на улова. Понякоха вместо малка рибка или червей, зад огънчето се оказва зиналата паст на рибата Морски дявол и тогава в обяд се превръща самия нещастен ловец.
Червеите Swima bombiviridisнямат такива размери, че да се отбранват със зъби, а и безгрубначните животни са беззъби. Затова природата е го е снабдила с друго оръжие.
И какво правят летците на военните самолети, когато техните самолети са в небето и ги заплашва опасност? Един от вариантите е, да изстрелят специални ракети , чиито ярки и горещи избухвания максимално затрудняват търсенето на целта.

Swima bombiviridis в едър план. Със стрелка е показано мястото, от където червеите изстрелват своите зашитни капсули. В опасна ситуация и червеите постъпват така: когато моментът е критичен, те изстрелват от своето тяло малка капсула, пълна със светеща течност. Ярко избухване, още няколко секунди и бомбата продължава ярко да свети. А ударения хищник вече се обръща встрани.

Откритие
Карен Осборн, един от участниците в дълбоководните изследвания казва, че за такова животно по - рано нищо не е било известно. Интересното е, че открития от учените червей не се явява особено рядък вид. Просто на тази дълбочина , на която те обитават, изследователите не си намират често работа. Интервюто с океанолога са оубликувани във вестник The Times, а научното описание на находката се предлага в списание Science.

Лешоядите в България

В България се срещат или са се срещали 4 вида лешояди. Може да ви струват гадни или гнусни, но тези птици са идеално приспособени към средата си и вършат неоценима работа в природата - отървават я от затрупващата я мърша, предотвратявайки появата на зарази и разнасянето им.
У нас, а и в цяла Европа, лешоядите са защитени от законите за защита на природата и ред конвенции и международни споразумения, между копито CITES, IUCN, директива за птиците и други. Основната причина за рязкото намаляване на числеността на видовете лешояди е липсата на храна и изключително бавното им размножаване. Към това прибавяме и грубата човешка намеса и картинката става отчайваща. В тази връзка ще спомена масовата употреба на стрихнинови примамки за хищници ползвани през 70'те години на ХХ век и разформироването на кооперативните стада.
Но стига толкова общи приказки, а да взема да ви представя "нашите" лешояди с по няколко думи:

Да започна с Египетския лешояд /Neophron percnopterus/
Той е най - многобройния вид в България. Популацията му се оценява на около 40 двойки. Бил е най - срещания вид у нас. Има литературни данни, че е гнездил дори по Пловдивските тепета. Затова и Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) го избира за своя емблема - България е втората, след Испания, държава в Европа която гарантира оцеляването на вида.


Египетския лешояд /Neophron percnopterus/

Дължината на тялото достига до около 70 см. и размах на крилата до 170 см. Липсва полов диморфизъм (разлика между мъжкия и женската).
Разпространен е в Европа (вкл. и България), Африка и Азия. Обитава степи, полупустини, пустини, скалисти райони (подходящи за гнездата му) и всякакъв тип равнини. Понякога в близост до сметища.
Храни се предимно с мърша, но понякога улавя дребни животни, като жаби, охлюви и всякакъв вид яйца. Яде също костенурки. Когато открие костенурка я вдига на голяма височина и я пуска за да се счупи черупката и изяде; същото прави и с по - едрите кости. Друга интересна особеност е, че ползва камъни за да чупи яйцата.

снимката е от Африка

По отношение на размножаването - моногамни птици; двойката снася по 2 яйца. Гнездят по непристъпни скали, в пещера или поне под навес или корнизи. Гнездото се строи от двете птици, в него се намират кости от дребни животни, черупки на костенурки и др. Пренасят строителните материали за гнездото с човка, за разлика от другите грабливи птици, които носят с крака.

Следва Белоглавия лешояд /Gyps fulvus/
Достига дължина на тялото до около 110 см.и размах на крилата до 260 см.
Среща се в Европа (вкл. България), Азия и Африка. Обитава планини, височини, степи, полупустинни и скалисти райони. Преобладаващата част от популациите са непрелетни. Числеността в България се оценява на около 140 птици, в това число около 36 размножаващи се двойки, които са концентрирани в района на яз. Студен кладенец.
Вече се говори за що - годе стабилизирана популация т.к. през 1978 г. у нас е имало една, сигурно, размножаваща се двойка. Започва целенасочена програма, основно от страна на БДЗП, която през последните 20 - 25 години довежда до посочените резултати.

Белоглавия лешояд /Gyps fulvus/

Храни се основно с мърша. Деня прекарва в търсене на храна, планирайки на голяма височина, практически невидим за човешко око. Щом забележи труп на умряло животно се спуска рязко с полуприбрани криле. Щом един от лешоядите забележи храна и се спусне към нея, останалите го последват веднага и за много кратко време се събират всички представители на вида намиращи се в близост. Обичайни са битките около трупа на умрялото животно.
След ликвидиране на огромните стада, в България, лешоядите осезаемо страдат от липсата на храна. Затова БДЗП започва изкуствено подхранване. По - късно се изгражда и ПЗЦ "Източни Родопи"
Друг голям проблем е, че този вид лешояд е моногамен и снася по едно яйце всяка година. Малките достигат късно полова зрялост - на около 3 години(?).
Гнезди по високи скали и корнизи, оформяйки малки колонии.

Белоглавия лешояд /Gyps fulvus/ в полет

Идва ред и на Черния лешояд (картал) /Aegypius monachus/
Дължината на тялото е около 120 см., а размаха на крилете достига 280 - 290 см.
Среща се в южните части на Европа (вкл. България), Азия и Африка. Обитава планински и полупустинни местности. По данни в България, в момента, се размножават не повече от 3 - 4 двойки.


Черен лешояд (картал) /Aegypius monachus/

Мършоядна птица, която храни се предимно с мускулната маса на умрелите животни, но понякога улавя и дребна плячка като: зайци, катерици, костенурки и гущери. Когато забележи труп пикира (стремително спускане със сгънати криле), като издава характерен звук (от където идва и народното му название)*.
Гнезди по дърветата, като гнездото се ремонтира и подновява всяка година и достига до 2 м. в диаметър и 1 м. височина. Снася 1 яйце, веднъж на две години. Когато мъти много трудно е да бъде изгонен от гнездото, възможно е дори да бъде хванат с ръце, без да се опита да избяга.


Черен лешояд (картал) /Aegypius monachus/, с крилометка** (жълтия маркер) и радио предавател

И на края, но не по важност - символа на Българската природозащита - Брадатия лешояд /Gypaetus barbatus/
Получил е името си заради снопчето висящи пера под човката си.
Дължината на тялото достига до 95 см - 115 см, а разма0ха до 280- 300 см. (някой автори посочват и 365 см.!)
Среща се в Европа (вкл. България), Азия и Африка. Обитава предимно високо планински открити пространства, но слиза и в равнините. В България, обаче, се смята за изчезнал, по литературни данни т.к. не гнезди в страната ни от около 100'тина години, може и малко повече. Отделно, че последната птица от този вид загива трагично в Добруджа през 1989/90 г. Има доста странна история по въпроса, но ще я разказвам друг път, защото прилича малко на "градска легенда". Лично аз тая надежда, че някъде по родните чукари се спотайва, още, някоя двойка и чака своите закрилници да я открие. На тези мисли ме навежда едно съобщение, дошло от Маджарово, през далечната 1994 г. Тогава в района са наблюдавани два Брадати лешояда: 4 годишна женска и 2 годишен мъжки, вероятно заформяща се двойка.

Брадатия лешояд /Gypaetus barbatus/

Храни се основно с мърша и кости от умрели животни, които вдига във въздуха и пуска от високо, за да се строшат и станат подходящи за храна; чупи черупката на костенурките по подобен начин преди да ги изяде. Понякога улавя някои по - слабоподвижни и дребни животни.
Моногамни птици, които строят гнездата си по скални корнизи. Интересното е, че в строежа му ползват и кости. Снасят по 1 - 2 яйца всяка година. Младите достигат полова зрялост на около 4 - 5 години.

Снимка: Как изглежда света през очите на пчелите?

Папагалите Kea

Папагалите Kea са много добре известни крадци в тяхната родна Нова Зеландия. И то не без причина – Дори и най-оплетената ключалка не може да ги затрудни.

Хиромитсо Мията от Университета Киото, Япония първо е изследвал тези папагали с кутии пълни с храна. Папагалите трябвало да се справят с кутиите, за да стигнат до храната. Папагалите успели да ги отворят без особени затруднения и заради това той решил да направи задачата по-трудна. Той направил нови кутии, механизмът за отваряне бил следния: две преплетени метални пръчки, като първо трябвало едната да бъде премахната и после другата.

Мията установил, че папагалите разрешили и този проблем. Но се справили далеч по-бързо, когато имали възможността първо да изучават кутията, преди да се заемат с нейното отключване. Това показва, че тези папагали имат способността да планират доста прецизно своите движения, както и да анализират ситуацията правилно. Досега винаги се е предполагало, че те решават този тип проблеми без особена мисъл и хаотични движения.

Според някои зоолози Kea е една от най-интелигентните птици на земята, имаща почти равни умствени способности с приматите.

Jellyfish Report Map: Spot the Jellyfish

http://oceania.research.um.edu.mt/jellyfish/stats.html

Карта на засечените медузи на Малтийските острови.

Малко хора биха оценили гениалния дизайн на тези същества. Но колкото повече ги гледаш толкова по-интересни ти стават. Тяхното биологическо влияние върху околната среда е все още неизвестно, но е факт, че популациите на места силно намаляват, на други силно се увеличават. Под влияние на какви фактори не е известно.

Именно това е и целта на карти като тази, трайно да се проследи

движението и размоножаването на тези морски обитатели.

От обявяването на началото на тази кампания са се включили много хора. Нейната идея е всеки, който успее да забележи медуза да сигнализира за нея, да я опише и най-вероятно видът и да бъде разпознат. Тази идея е дала изненадващи резултати. За краткото време от стратирането и вече са открити много смятани за нетипични за региона медузи, като например Португалската Man-O-War.

Дали и Черно море не се нуждае от такава карта?

Вулканите "убийци" не са виновни

Преди приблизително 260 милиона години вулканична провинция позната като Emeishan Traps се превръща в това, което е сегашен Китай. Просто ей така, с едно мигване на окото 500 000 кубични километра лава са изляти в океана, а билиони тона токсичен серен диоксид са превзели въздуха. Повече от половината морски видове на Земята са изчезнали.

В продължение на години учените са винили такива внезапни, масивни избухвания за изчезването на редица биологични видове. Това включва и събитие от преди 250 милиона години, което екстерминирало повече от три четвръти от видовете на Земята, събитие толкова катастрофално, че дори носи показателното име „Великото измиране“ (Great Dying). Обаче има само един проблем: едно от най-големите избухвания в историята, отделило 1.5 милиона кубични километра лава върху сегашна Бразилия, Паравай, Уругвай и югозападна Африка – не е причинило особени щети. Учените са доказали, че това избухване е убило само няколко вида в Атлантическия океан.

Една причина може да бъде продължителността. Някои геолози, които са анализирали Paraná flood basalts—планини от магмени скали, простиращи да на повече от милион квадратни километра – заключили, че избухването продължило 11 милиона години, правейки го твърде постепенно, за да предизвика масово унищожаване. Но дрги смятат, че избухването Paraná е било сравнително бързо, продължавайки по-малко от милион години.

За да изясни нещата, геолози, ръководени от Дейвид Тейд от Университета Queensland в Австралия изследвали някои от скалите, анализира във връзка с този случай с нов метод наречен „лазарно затопляне“. Тази техника изисква скалите да се затоплят на няколко различни температури и да се анализира газът, който се отделя на всяка стъпка. Този метод се смята за точен, защото се влияе по-малко от времевите промени, които настъпват в скалите. В проучване, публикувано в сп. Geology, Тейд и колеги докладват за новото си твърдение, че Paraná basalts са се появили преди около 135 милиона години, а изригването е продължило по-малко от 1.2 милиона години, достатъчно време, за да предизвика масово унищожение.

Пол Рене от Калифорнийския университет Бъркли е силно изненадан от резултатите и задава въпроса „Защо това изригване е било толкова слабо?“

Геологът Пол Уигнал от Университета Лийдс във Великобритания мисли, че това, което е причинило големите избивания е било нещо по-силно от вулканична дейност. „Схващането, че вулканите са виновни за всички големи унищожения на видове изглежда невероятно с напредъка на новите технологии и изследвания. Трябва да търсим отговорите на тези въпроси някъде другаде, в друго унищожително събитие“ - завършва той.

Създадено, за да дъвче

Снимка на Zina Deretsky, National Science Foundation, САЩ

Новооткритият крокодил Pakasuchus kapilima (илюстриран) имал зъби подобни на бозайник. Това е давало сила на крокодила, неприсъща за никое друго влечуго: възможността да дъвче.

Ключът към това умение се крие в това, че 105 милиона годишния крокодил можел да плъзва долната си челюст назад и напред.

„Крокодилите, които живеят в днешно време не могат да направят значително помръдване на техните челюсти“, казва ръководителят на проучването Патрик О'Конър, патолог от Ohio University.

Ловът на вълци - Отново забранен

Ловуван миналата година в Монтана и Айдахо, САЩ сивият вълк (Canis lupus) е отново във федералният списък на застрашените видове. Вчера, федерален съдия в Хелена отменя миналогодишното решение този вид да отпадне от листата на застрашените в тези два щата.

Природолюбителите аплодират неговото решение, но властите в Монтана и Айдахо смятат, че популациите на мълци трябва да бъдат по-добре контролирани и намалявани, като това включва и ловувани.

Сивите вълци са вписани в листата на застрашените видове в САЩ през 1974 след края на много успешна правителствена политика да бъдат изкоренени от много щати. Освен това много вълци преминават границата от Канада сами, след като бъдат заловени ги местят в Айдахо и националният парк Уелоустоун. С почти 2000 вълка в тези три щата, възстановяването се счита за успешно. Въпреки че много фермери не одобряват забраната да се ловуват, защото те убиват големи количества добитък всяка година.

След премахването на забраната за лов, популациите на вълци рязко спадат до 1650 животни. Четири вълка, които са част от възстановителната програма в Уелоустоун са убити, което силно тревожи учените. Всички планирани ловувания в Монтана и Айдахо са отменени.

Решението на съдия Малой е добро за всички застрашените видове, казва натуралистът Дък Хонолд.“Това означава, че не можеш да избереш произволен вид животно и да обявиш част от популациите му за възстановени, а другите за изчезващи“

Животното, което подкрепя глобалното затопляне

Мармотът (Marmota flaviventris; Yellow - bellied marmots) може би не е толкова страхлив, колкото предполага неговото име. Докато по-голямата част от света живее в страх от глобалното затопляне, тези същества го приветстват с прегръдки. Благодарение на глобалното затопляне, температурите в Колорадо са се покачили, заради което мармотите са се събудили от своята хибернация по-рано тази година. Поради тази причина са имали повече време да се хранят и като резултат са порастнали с около 10 % повече от предишни години. По-голямото тегло помага на мармотите да оцелеят по-дълго. Това дава възможност на всяка група да произвежда с 14 повече малки мармотчета на година, отколкото са правили техните прадеди.

И това, ако не доказва поговорката "Щастието на едни се гради на нещастието на други"?

Снимка на Wikipedia

Интегрирана статия на Nature

Най-оплетената житейска история на Земята?

Вид: Symbion pandora

Хабитат: В източния Атлантически Океан

Няма начин да оспорим това – откриването на нов вид е страхотно. Но какво за откритието на цял нов биологичен тип?

Тип е широка група в таксономията: Всички гръбначни, например, от рибите до хората, принадлежат на тип Хордови. През 1995, Питър Фънч и Рейнхарт Кристенсен от Университета на Копенхаген, Дания откриват животни, изключително нетипични и неприличащи на всички други вече открити типове – наричат гоCycliophora.

Symbion pandora, както наричат новото създание е малко животно с комплексно тяло и сложен житейски цикъл. То все още изненадва биолозите, дори 15 години след като е било описано за пръв път. И последните изследвания на неговата нервна система не помагат особено много.

Отварянето на Пандора

Symbion е малко животно, дълго около половин милиметър, с луковична форма и пръстен с тънки коси – нар. Cili.

Те живеят върху косматите устни на Норвежките омари, десетки, дори хиляди върху един омар.

Те се хранят с малки остатъци от храна и изглежда са напълно безобидни за техните гостоприемници.

Пръстенът на cilia вкарва частичките храна във фуния, която ги доставя до У-образен храносмилателен тракт. Всички несмилаеми фрагменти се отделят през ануса – с помощта на мускулест сфинктер.

Симбионите нямат крака, но те се задържат на едно място с помощта на малко пипалце, което завършва с лепкав диск. Именно той ги придържа към омара.

Нещата започват да стават объркани, когато погледнете към цикълът им на живот. Нека започнем с хранещо се животно, което живее около устните на омар: това животно много трудно би могло да прави секс – но те могат да произвеждат от едно до три вида поколение: "Pandora" ларва, "Prometheus" ларва или женска.

Pandora лаврата се развива в друг хранещ се възрастен – откровен случай на асексуално размножаване. За контраст, женските остават във възрастния и изчакват мъжкия – но, какъв мъжки, ще се запитате вие?

Отговорът лежи в ларвата Prometheus. Тя се прикачва към друг, хранещ се възрастен, след това произвежда два или три мъжки индивида от себе си. Тези мъжки джуджета са дори по-комплексни от възрастните стадии, те търсят женските и ги оплождат – как точно, не е известно.

Веднъж след като женската е оплодена, тя напуска тялото на възрастния организъм и отива да търси подходящо място за себе си, около устните на омара. Тялото и вече не е нужно и то се превръща в корав мехур. Вътре оплоденото яйце отива в друг стадии: хордоидна ларва.

След този стадии, тази ларва се откачва и отплува, за да колонизира друг омар. След като успее да се пиркачи, се превръща в друг възрастен и цикълът започва отново.

Мистериозният произход

Изглежда има няколко вида symbion: единият живее на Американските омари и другият живее на Европейските омари.

Никой не знае как симбионът се е развил през еволюционната история или пък как се вписва в еволюционната история.

Проучвания на техните гени предполагат, че те може би са свързани с ентопроктите (entoprocts) и бриозоните (bryozoans), два вида морски животни, които приличат на бокали на дълги стъбла. На повърхността на „бокалите” има пръстени от cilia наречени корони, с които животните се хранят – подобно на начина, по който го правят симбионите.

Там има още един проблем: никой не е сигурен къде принадлежат ентопроктите в родословното дърво на живота.

Друг начин да разгледаме проблема е да сравним нехните нервни системи с тези на другите животни. Типът симбион, заедно с ентопроктите, е част от по-дълга група, нар. Lophotrochozoa – така че на кои от тях приличат нервните им системи?

Още по-объркващо – отговорът най-вероятно е „николко”. Най-последното проучване от Кристенсен и негови колеги показва, че разнородните ларви на симбион нямат общи нервни системи с другите представители на групата lophotrochozoan. При тях изглежда сякаш липсват няколко от ключовите компоненти – може би, защото са ги загубили в някакъв период на еволюцията си.

Изглежда, че симбионите ще задържат мистериозната си аура още дълго време.

Снимка на: Peter Funch. Показва странният секс на симбионите

Лешоядите използват клончета, за да събират вълна за гнездата си

Вид: Neophron percnopterus

Хабитат: От южна Европа до северна Африка, през Средна Европа до централна Азия и Индия. Наречени са трансконтинентални лешояди.

През лятото на 1990, аматьорът натуралист Николай Стефанов и приятелката му Ива Стоянова отиват на къмпинг в планините на Враца и тогава забелязват Египетски лешояди, които правят нещо необикновено.

Двойката наблюдавала как птиците внимателно чакат овчарите и стадата с овце, за да отидат до загражденията използвани за стригане на животните и с помощта на малки клонки, които държали в клюновете си да съберат вълна.

Три години по-късно, Стефанов и Стоянова загубват живота си в трагичен инцидент. Те били изпратили материал на журнал, но било само чернова и от списанието решили да не публикуват откритието им.

Близо десетилетие по-късно Джоузеф Шмуц от Университета Саскатон, Канада, редактор на списанието до което те изпращат откритието решава да се опита да го публикува.

Египетски лешояди

Египетските лешояди са относително малки, с разперени криле размера им е около 1.7 метра. Повечето от техните пера са бели, въпреки че много често те стават кафяви, заради много време, което прекарват на прашни места.

Въпреки че птиците не са много големи, техните гнезда са. Основно да направени от клонки, свързани с меки материали, като например коса и вълна. Средно гнездото на египетския лешояд е 1.5 метра широко. Те обикновено са построени на високи скали. Това предпазва яйцата им от повечето хищници, но единственото друго публикувано проучване на Стефанов и Стоянова разкрива това, че гнездата често са застрашени от други птици, като например златните орли.

Младата двойка е наблюдавала как лешоядите използват клонки, за да събират вълна за техните гнезда 17 пъти, като това е било извършвано от поне 5 различни птици. След като стригането на овцете приключело, лешоядите отивали с клонки в техните клюнове и започвали да събират вълна.

В друг случай те наблюдавали лешояд, който прелетял през отворен прозорец на овчар, носещ вълна. След 30 секунди лешоядът се появил отново, но клонката му била натоварена с вълна.

Птицата премахнала вълната от клончето и я поставила на покрива на постройката преди отново да се върне, за да вземе още вълна. След няколко полета лешоядът вече имал достатъчно количество и поставил всичко в гнездото си.

За да се преразгледа за публикация проучването на Стефанов и Стоянова, Шмуц се консултирал с Хосе Доназар, който изучава Египетските лешояди. Доназар казва, че това са единствените животни, които използват ключиците по този начин. „Никой досега не е виждал такова поведение“, казва той и подчертава, че „други птици използват клечки, за да събират храна“. Най-известните животни, които използват такива инструменти са враните и техните роднини.

Известни са и други случаи, в които Египетските лешояди си служат с инструменти. Например, лешоядите които живеят в Африка много обичат да ядат яйца. Особено харесват яйцата на щраусите и за да счупят твърдите им черупки използват камъни. Но засега никой не е наблюдавал как лешояди събират вълна с клонки.

Зоология: Как жирафът се е сдобил с дългия си врат

Вид: Giraffa camelopardalis

Обитание: отворените площи на суб-Сахарна Афпика

Преди 15 милиона години, животни приличащи на антилопи са обикаляли районите с изсъхнали треви в Африка. Не е имало нищо по специално в тях, но някои от тях имали малко по-дълги вратове.

Преди около 6 милиона години те са се превърнали в животни, които приличат на модерните жирафи, въпреки че модерните видове жирафи са се зародили преди около 1 милион години. Най-високото живо животно – жирафът има височина между 4.5 и 5 метра. И половината от тази височина е врат.

Много хора предполагат, че дългите вратове на жирафите са се развили, за да им помагат да се хранят. Аргументът е, че ако имаш дълъг врат можеш да ядеш листа разположени на по-високо. Но има и друго предположение: дългите вратове нямат нищо общо с храната, а са свързани със секса.

Доказателствата подкрепящи теорията за храненето са изненадващо слаби. Жирафите в Южна Африка прекарват много време търсейки храна високо в дървета, но навсякъде другаде в Африка изглеждат сякаш въобще не се интересуват от храна разположена на високо.

Момичетата ги харесват дълги

Вратовете на жирафите са дълги, но е имало и по-дълги. Някои видове динозаври са имали вратове дълги 9 метра, с 4 пъти повече от най-дългия врат на жираф.

Но дългите вратове идват с много висока цена. Мозъкът на жирафа е разположен на около 2 метра разстояние от неговото сърце, така че сърцето трябва да бъде голямо и много мощно. Всъщност за да достигне до мозъка, кръвта трябва да бъде изпомпвана с най-високото налягане някога отчитано в което и да е животно.

Последната теория е, че дългите вратове в жирафите са се появили, за да участват в половия подбор: развили са се в мъжките, за да се борят по-успешно за женски.

Мъжките жирафи се борят за женски като мерят дължините на вратовете си. Те застават един до друг и започват да люлеят главите си, като докосват краката на другия. За да помогнат в това техните скули са нетипично тънки и имат израстъци наречени осикони (ossicones) на главите си. Техните глави са напълно способни да счупят костите на опонентите си.

Притежанието на дълги, мощни вратове би било преимущество в тези дули, а и женските ги предпочитали.

Идеята „вратове за секс“ също помагат да се обясни защо жирафите са развили повече вратове си, отколкото техните крака. Ако целта е била да достигат високо разположена храна би трябвало краката им да се развият, заедно с вратовете.

Врат и врат

Проблемът на тази теория е, че ако тя е вярна, женските жирафи не би трябвало да имат дълги вратове. Но те имат. Половата селекция обикновено кара мъжките да развият необичайни способности – спомнете си опашките на пауните или перата на някои птици. Да, мъжките се променят, за да впечатляват повече женски, но от своя страна женските си остават непроменени.

Миналата година проучване на Греъм Митчъл от Университетът Претория в Южна Африка проведоха приучване, което показа, че много голяма част от мъжките и женските жирафи в Зимбабве имат еднакви дължини на вратове. Дори се срещали случи, в които женските имали по-дълги. Това накара много хора да отпишат цялата секс идея.

Но Роб Симънс и Рес Алтвег от университета на Кейп Таун, също в Южна Африка отново поглеждат резултатите от проучването на Митчъл и не са убедени. Според тях, в резултатите е очевидно, че мъжките имат значително по-дълги вратове от женските и най-вероятно не са интерпретирали правилно резултатите.

Те посочват и друго изследване, проведено в Намибия. Според него закономерно мъжките имат по-тежки вратове от женски със същата височина и структура. Освен това вратовете на мъжките жирафи продължават да растат през целия им живот. Главите на мъжките също са по-тежки, което би било очаквано, ако са използвани, за да се бият.

Симънс и Алтвег предполагат, че вратовете на жирафите може да са започнали да растат, за да достигат по-високо разположени запаси на храна, но след това са се превърнали в приспособление за привличане на обратния пол. Веднъж след като вратовете на мъжките станали достатъчно дълги вече можели да ги използват за бой, а и те започнали да ти мерят – и така половия отбор ги довел до сегашните им екстремни дължини.

Също има много примери на птици, при които мъжките са променили окраската си, но женските също са придобили цветно оперение. Може би идеята за половия отбор при жирафите не е мъртва.