Jellyfish Report Map: Spot the Jellyfish

http://oceania.research.um.edu.mt/jellyfish/stats.html

Карта на засечените медузи на Малтийските острови.

Малко хора биха оценили гениалния дизайн на тези същества. Но колкото повече ги гледаш толкова по-интересни ти стават. Тяхното биологическо влияние върху околната среда е все още неизвестно, но е факт, че популациите на места силно намаляват, на други силно се увеличават. Под влияние на какви фактори не е известно.

Именно това е и целта на карти като тази, трайно да се проследи

движението и размоножаването на тези морски обитатели.

От обявяването на началото на тази кампания са се включили много хора. Нейната идея е всеки, който успее да забележи медуза да сигнализира за нея, да я опише и най-вероятно видът и да бъде разпознат. Тази идея е дала изненадващи резултати. За краткото време от стратирането и вече са открити много смятани за нетипични за региона медузи, като например Португалската Man-O-War.

Дали и Черно море не се нуждае от такава карта?

Вулканите "убийци" не са виновни

Преди приблизително 260 милиона години вулканична провинция позната като Emeishan Traps се превръща в това, което е сегашен Китай. Просто ей така, с едно мигване на окото 500 000 кубични километра лава са изляти в океана, а билиони тона токсичен серен диоксид са превзели въздуха. Повече от половината морски видове на Земята са изчезнали.

В продължение на години учените са винили такива внезапни, масивни избухвания за изчезването на редица биологични видове. Това включва и събитие от преди 250 милиона години, което екстерминирало повече от три четвръти от видовете на Земята, събитие толкова катастрофално, че дори носи показателното име „Великото измиране“ (Great Dying). Обаче има само един проблем: едно от най-големите избухвания в историята, отделило 1.5 милиона кубични километра лава върху сегашна Бразилия, Паравай, Уругвай и югозападна Африка – не е причинило особени щети. Учените са доказали, че това избухване е убило само няколко вида в Атлантическия океан.

Една причина може да бъде продължителността. Някои геолози, които са анализирали Paraná flood basalts—планини от магмени скали, простиращи да на повече от милион квадратни километра – заключили, че избухването продължило 11 милиона години, правейки го твърде постепенно, за да предизвика масово унищожаване. Но дрги смятат, че избухването Paraná е било сравнително бързо, продължавайки по-малко от милион години.

За да изясни нещата, геолози, ръководени от Дейвид Тейд от Университета Queensland в Австралия изследвали някои от скалите, анализира във връзка с този случай с нов метод наречен „лазарно затопляне“. Тази техника изисква скалите да се затоплят на няколко различни температури и да се анализира газът, който се отделя на всяка стъпка. Този метод се смята за точен, защото се влияе по-малко от времевите промени, които настъпват в скалите. В проучване, публикувано в сп. Geology, Тейд и колеги докладват за новото си твърдение, че Paraná basalts са се появили преди около 135 милиона години, а изригването е продължило по-малко от 1.2 милиона години, достатъчно време, за да предизвика масово унищожение.

Пол Рене от Калифорнийския университет Бъркли е силно изненадан от резултатите и задава въпроса „Защо това изригване е било толкова слабо?“

Геологът Пол Уигнал от Университета Лийдс във Великобритания мисли, че това, което е причинило големите избивания е било нещо по-силно от вулканична дейност. „Схващането, че вулканите са виновни за всички големи унищожения на видове изглежда невероятно с напредъка на новите технологии и изследвания. Трябва да търсим отговорите на тези въпроси някъде другаде, в друго унищожително събитие“ - завършва той.