Интервю с Робърт Ричардсън

Робърт Ричардсън е Нобелов лауреат, изследващ свойствата на хелия. Неговото притеснение е, че количеството, което имаме от газа се изчерпва.

Повечето от нас гледат на хелия като на нещо, с което пълним балони и се забавляваме с променените си гласове. Защо е от значение това, че количествата хелий се изчерпват?

Има вещества, които са много важни за криогенната наука, където течния хелий се използва за охлаждане. Няма друг химичен елемент, който да има по-ниска точка на кипене от хелия. Освен това той може да се използва в оптиката и производството на артикули от кристал.

В криогенната наука хелият може да бъде рециклиран. Същото би могло да се случи и в други индустрии, ако хелият беше достатъчно скъп, за да си мислят производителите, че си струва да се рециклира.

Естествено с времето индустрията ще трябва да плаща все повече и повече за хелий, когато неговото наличие още намалее.

Но цената е замразена. Американското правителство постановява началото на национален хелиен резерв пред 1925, и днес билиони кубични метри газ се съхраняват в Амарило, Тексас. През 1996 Конгресът постановява, че този стратегически резерв, който представлява половината от наличния хелий на Земята ще бъде продаден до 2015. Като резултата хелият е твърде евтин и не се третира като ценен ресурс.

Петролни компании като Exxon са инвестирали милиони в извличането на горива, които също биха могли да съдържат хелий. Дали това ще ни спаси?

Едва ли. Тези горива съдържат само остатъци от хелий, т.е. Количеството е напълно недостатъчно.

Другият въпрос, който изниква е: Ако хелият свърши ще можем ли да използваме нещо друго, с функции подобни на неговите?

За съжаление не. Все още не е открито друго вещество подобно на хелия. И такова, което бихме могли да модифицираме/извлечем хелий. Количествата, които имаме на Земята идват от радиоактивни алфа остатъци в скалите. Засега опитите да се извлича хелий от въздуха са твърде сложни, затова се разчита на извличане от скалите. Но ако запасите в скалите свършат ще трябва да извличаме от въздуха, което означа, че хелият ще струва 10000 пъти, това, което струва днес.

Нещата наистина ли стават притеснителни?

В Европа опасенията за края на хелиевите резерви се дискутират от няколко години. В САЩ – не. Въпреки, че те доставят 80 % от хелият използван в света. Проблемът е, че този ресрс ще свърши до 25 години, а правителството на САЩ го продава на смешно ниски цени.

Дали ще успеем да се спасим от тази потенциално опасна криза?

Кончето

За любителите на българската природа!

10 най-големи петролни разлива в историята

Cлед експлозията и потъването на петролната платформа Deepwater Horizon в Мексиканския залив преди няколко дни, вследствие на което в момента в морето се изливат по 5000 барела суров петрол дневно, много хора очакват най-лошото по отношение на околната среда и икономическите последствия.

Къде се нарежда този инцидент сред най-големите петролни катастрофи в историята?

От CNBC.com са изготвили класация на най-големите петролни катастрофи в историята въз основа на данни на Национална служба за океанографски и атмосферни изследвания на САЩ и The Mariner Group. Подреждането е изготвено по количеството на петролните разливи.

За да станат по-ясни икономическите последствия, от CNBC изчисляват колко би струвала всяка от тези катастрофи през 2010 г. при настояща цена на петрола от 85 долара за барел. В цената обаче не са включени разходите за почистване, екологичните последствия и загубата на оборудване, които могат да са на стойност милиони и дори милиарди долари.

Ето и кои са най-големите петролни разливи в историята:

10. M/T Haven Разлив: 1 млн. барела

Цена през 2010 г.: 85 млн. долара

През април 1991 г. експлозия на борда на танкера M/T Haven разцепва кораба на две и той потъва в рамките на три дни. Експлозията избухва докато при рутинна процедура корабът разтоварва гориво на платформа в морето близо до Генуа, Италия. Пламъците от експлозията достигат височина от над 100 метра и убиват шестима членове на екипажа. Смята се, че по-голяма част от петрола изгаря, но около 290 000 барела се разливат в морето, засягайки средиземноморските крайбрежия на Италия и Франция в следващото десетилетие.

9. Odyssey

Разлив: 1.02 млн. барела

Цена през 2010 г.: 86.7 млн. долара

През ноември 1988 г. американската платформа Odyssey изпуска повече от 1 млн. барела суров петрол след експлозия на около 1100 км от източното крайбрежие на Канада. По-голяма част от петрола изгаря преди да бъдат задействани спасителните действия.

8. Amoco Cadiz

Разлив: 1.6 млн. барела

Цена през 2010 г.: 136 млн. долара

През март 1978 г. петролният танкер Amoco Cadiz засяда, след като рулът му е повреден от зимна буря. Екипажът е предупреден за предстоящата катастрофа, но успява да спре кораба. Според Mariner Group, корабът разлива 1.6 млн. барела суров петрол близо до Портсал, Франция, а образувалото се впоследствие петролно платно засяга 200 км брегова линия.

7. Castillo de Bellver

Разлив: 1.8 млн. барела

Цена през 2010 г.: 153 млн. долара

Испанският танкер Castillo de Bellver се запалва, което води до експлозия и разлив на повече от 1.8 млн. барела на 110 км от крайбрежието на Южна Африка през август 1983 г. Въпреки че крайбрежието е изложено на сериозна опасност, след разлива ветровете се обръщат и изтласкват петрола навътре в океана, а екологичните последствия са минимални. Много океански животни обаче са засегнати.

6. Петролното поле Ноуруз

Разлив: 1.9 млн. барела

Цена през 2010 г.: 161.5 млн. долара

На 10 февруари 1983 г. петролен танкер се сблъсква с платформата Ноуруз, която вследствие на сблъсъка се накланя под ъгъл 45 градуса. Впоследствие морските вълни и корозията разяждат нарушената основа на платформата, което води до вътрешно срутване и разлив на 1 500 барела петрол дневно.

Платформата е разположена в Персийския залив близо до бреговете на Иран и разливът не може да бъде овладян, тъй като става в средата на военна зона между Иран и Ирак. Платформата в крайна сметка е атакувана от иракски самолети, а петролното петно се подпалва. Разливът е овладян през септември 1983 г.

5. ABT Summer

Разлив: 1.92 млн. барела

Цена през 2010 г.: 163.2 млн. долара

Експлозия на либерийският супертанкер ABT Summer на 1450 км от крайбрежието на Ангола през 1991 г. води до образуването на петролно петно, което се простира на повече от 17 морски мили. Експлозията убива петима членове на екипажа, а корабът гори три дни преди да потъне.

4. Fergana valley

Разлив: 2.095 млн. барела

Цена през 2010 г.: 178 млн. долара

Инцидент във Ферганската долина през март 1992 г. води до загубата на повече от 2 млн. барела суров петрол. Разливът обаче не получава голяма гласност по това време. Във Ферганската долина се развива предимно селскостопанска дейност, но там се произвежда и петрол от 1908 г. Районът продължава да бъде един от най-активните енергийни и петролни центрове в Узбекистан и до днес. Преди разлива се смята, че във Ферганския басейн е имало около 4.5 млрд. барела петрол.

3. Atlantic Empress / Aegean Captain

Разлив: 2.2 млн. барела

Цена през 2010 г.: 187 млн. долара

През юли 1979 г. около 2.2 млн. барела суров петрол се разливат след като корабите Atlantic Empress и Aegean Captain се сблъскват по време на тропическа буря близо до остров Тобаго. Гръцкият танкер Atlantic Empress продължава да изпуска петрол, дори и докато е изтеглян от мястото на сблъсъка. Корабът в крайна сметка потъва на 3 август.

2. Ixotoc 1

Разлив: 3.34 млн. барела

Цена през 2010 г.: 283.9 млн. долара

Ixotoc 1 е изследователски петролен кладенец, разположен в Мексиканския залив на около 950 км от крайбрежието на Тексас. Платформата, която е била собственост на мексиканската Pemex, избухва на 3 юни 1979 г. Инцидентът води до разлива на между 10 000 и 30 000 барела суров петрол дневно между 3 юни 1979 г. и 23 март. 1980 г. Правителството на САЩ успява за два месеца да овладее разлива. Pemex, която е собственост на мексиканското правителство, пък отказва да заплати разходите на САЩ.

1. The Gulf war

Разлив: 5.7 млн. барела

Цена през 2010 г.: 484.5 млн. долара

Най-големият петролен разлив в историята, а именно този в Кувейт по време на войната в Персийския залив, е два пъти по-голям в сравнение с Ixotoc. Разливът е причинен от нахлуващата иракска армия, която умишлено отваря петролопроводи и изсипва петрол от танкери, за да забави кацането на армията на САЩ в Кувейт през Персийския залив.

Американската армия с въздушни удари унищожава петролопроводи, за да предотврати още по-голям разлив. Международно проучване относно разлива показва, че дългосрочните последствия са малки. Около 1 млн. барела са възстановени, а около 3 млн. барела се разливат по крайбрежието на Саудитска Арабия.

Статия на Георги Ангелов, politika.bg

Ловът на вълци - Отново забранен

Ловуван миналата година в Монтана и Айдахо, САЩ сивият вълк (Canis lupus) е отново във федералният списък на застрашените видове. Вчера, федерален съдия в Хелена отменя миналогодишното решение този вид да отпадне от листата на застрашените в тези два щата.

Природолюбителите аплодират неговото решение, но властите в Монтана и Айдахо смятат, че популациите на мълци трябва да бъдат по-добре контролирани и намалявани, като това включва и ловувани.

Сивите вълци са вписани в листата на застрашените видове в САЩ през 1974 след края на много успешна правителствена политика да бъдат изкоренени от много щати. Освен това много вълци преминават границата от Канада сами, след като бъдат заловени ги местят в Айдахо и националният парк Уелоустоун. С почти 2000 вълка в тези три щата, възстановяването се счита за успешно. Въпреки че много фермери не одобряват забраната да се ловуват, защото те убиват големи количества добитък всяка година.

След премахването на забраната за лов, популациите на вълци рязко спадат до 1650 животни. Четири вълка, които са част от възстановителната програма в Уелоустоун са убити, което силно тревожи учените. Всички планирани ловувания в Монтана и Айдахо са отменени.

Решението на съдия Малой е добро за всички застрашените видове, казва натуралистът Дък Хонолд.“Това означава, че не можеш да избереш произволен вид животно и да обявиш част от популациите му за възстановени, а другите за изчезващи“

Температурите, които чупят рекорди не са доказателство за глобално затопляне.

„Снежен хаос: и те все още твърдят, че няма глобално затопляне.“ „Снежен армагедон, поредното доказателство за глобалното затопляне.“ „Малката ледена епоха започва тук.“

А сега? Студената зима се замени с горещи вълни, които заливат половината планета.

Според метереологът Джеф Мастърс, от началото на 2010 девет държави са отчели техните най-големи температури в историята на измерванията. Сред тях са Пакистан с 53.5 С и Русия с 44 С, отченети на 11 юли.

Ако тези отчитания са верни, това би означавало, че 2010 е годината с най-много счупени топлинии рекорди в историята. И сега поддръжниците на глобалното затопляне не спират да обясняват как са били прави през цялото време.

Не, не са: Рекордните температури не доказват глобалното затопляне.

Точно така, както по-студените зими не доказват, че света се охлажда, така и няколко горещи вълни не доказват, че светът се затопля. Все пак те е топло навсякъде: южният бряг на Южна Америка претърпява по-студен период, от обичайния.

Много източници твърдят, че последните няколко месеца са най-топлите от началото на отчитанията.

Обикновено за много горещото време можем да виним El Niño. El Niño пренася голяма част от топлината, която е събрана в Пасифика в атмосферата, така че най-горещите температури обикновено се появяват по времето на El Niño.

Но последният El Niño не беше особено силен. Още повече, че в момента приемаме по-малко топлина от слънцето, отколкото сме правили само преди едни десетилетие.Това означава, че комбинацията и от повишаващите се количества въглероден диоксид и не особено силният El Niño обясняват защо планетата е толкова топла в момента.

Започва La Niña – обратното на El Niño. По време на La Niña в Пасифика се просмуква атмосферната топлина и това намалява температурите. Ако La Niña е силна, 2010 може би няма да се превърне в най-топлата година в календара. Но следващият път, когато има El Niño, особено, ако се комбинира с по-голяма слънчева активност, най-вероятно ще наблюдаваме как се чупят още много температурни рекорди.

Статия на Michael La Page

Карикатура на Phan

Юни 2010: Най-топлият юни в историята

Миналият месец е най-топлият юни в историята. Правителството на САЩ предполага, че 2010 ще бъде най-топлата година, откакто се водят статистики за температурата на планетата.

Миналият месец беше най-топлият юни в историята, температурите успяха да счупят рекорди почти във всички държави.

Проучване публикувано вчера, твърди, че 2010 ще бъде най-топлата година, откакто са започнати статистиките през 1880. Тенденцията за по-високи температури е глобална и неконтролируема, този юни температурата на повърхността надвишава средната за 20ти век. Последният месец, който отчита по-ниска температура от средните е февруари 1985. Най-високите средни температури познати на човечеството са отчетени в последните 15 години.

Температурни аномалии, противоречащи на световната тенденция има в Испания, която имаше най-студения юни от 1997, както и Гуизоу, Китай, където бяха отчетени най-ниските температури в историята за този район. Но за сметка на това, според Пекинският Център по Климатология, Монголия, област Хейднджанг и Джилин са имали най-горещия месец юни откакто са започнати записите през 1951.

Учените са много изненадани от това, че температурата на повърхността през юни се е покачила и е поставила рекорд с увеличение от 0.11C. “Това е огромна разлика, която ще окаже силно влияние на цялата планета, както ще се отрази и в аномалия в температурата на Световния океан“, казва Джон Лесли, говорител на Световната Агенция по Климатология.

Отделен сателит показва, че съдържанието на морски лед в Арктика е най-ниското за юни познато на човечеството. Ледената обвивка покрива Арктическия океан всяка зима и започва да се топи през лятото, като достига най-ниското си съдържание на лед през септември. Средното количество лед за юни 2010 е 10.87 кв.км. Това означава, че ледът се е топил със средно 88, 000 кв. км. за ден. Това е значително по-бързо от статистиките за 20ти век.

Като пореден символ за глобалното затопляне, глетчерът Jakobshavn Isbrae, един от най-големите в Гренландия е изгубил 2.7 метра лед между 6 и 7 юни 2010 – една от най-големите загуби на лед, някога документирани.

Скариди на антидепресанти: Заплаха за биологическото равновесие

Покачващите се нива на антидепресанти в крайбрежните води биха могли да променят поведението и живота на много организми, както и да засегнат съществуващата от векове хранителна верига.

Изследване на поведението на скаридите разкрило това, че организмите изложени на вещества, съдържащи се в антидепресантите променят начина си на живот по драматичен начин. Скариди изложени на тези вещества биха плували близо до светлина, което не е типично за тяхната природа – по този начин те стават по-уязвими, има много голяма опасност да бъдат изядени от риби или птици. Това би могло да застраши световните популации.

„Ракообразните са много важна част от хранителната верига, ако тяхното поведение се промени, благодарение на високите нива антидепресанти в морето това би застрашило баланса на цялата екосистема“ казва Др. Алекс Форд от University of Portsmouth's Institute of Marine Sciences.

„Много от нещата, които човечеството консумира могат да бъдат забелязани във водите. Ние сме нация от хора, които пият много кафе – като резултат, много кафеин може да бъде намерен в нашите води. Не е никак изненадващо, че в днешно време водите са замърсени с продукти от фармацията“

Проучването е публикувано в Aquatic Toxicology Journal. Според него главната причина за промяната в поведението на скаридите са отпадъчните води от реките, които се вливат в Световния океан, в резултат на лекарствата, които хората изхвърлят.

Лекарствата създадени, за да се борят с депресията имат за цел да атакуват нивата на серотонин, което води до въпроса дали те биха засегнали поведението на морските обитатели.

Др. Форд казва „Такива вещества се съдържат в реките и крайбрежните райони, където живеят скаридите, както и много други морски обитатели. Те са подложени на огромни количества антидепресанти, идващи от цели градове“

Рецептите за антидепресанти са се увеличили драстично в последните няколко години. През 2002 е имало 26.3 милиона изписани рецепти за антидепресанти само в Англия и Уелс.

Др. Форд се надява да продължи проучването си, като засегне и други видове лекарства, които могат да се намерят на пазара.

"Др. Форд провежда изключително просто, но значително проучване. Нещо толкова прозаично, би могло да предизвика огромни екологични последствия. Надявам се това проучване на прерасне в изследване и на въздействието на други лекарства върху живота на морските организми." - добавя професор Мат Джаял.