Хавай трябва да се подготви за нарастващото количество циклони в резултата на глобалното затопляне, предрича моделиран експеримент, проведен миналия месец.Около 85 тропически циклона се оформят всяка година, основно нас западния и източния Пасифик, включително Филипините, южен Китай и Мексико. Само един или два удрят Хавай всяко десетилетие.
Тим Лит от университетът на Хонолулу е използвал два климатични модела, за да предвиди формацията на циклони. Той открил, че до края на този век, честотата на тропически циклони ще падне до 31 % за югоизточна Азия и ще нарасне с 65 % над западния централен Пасифик.
Той казва, че това най-вероятно е причинено от подобен на El Niño ефект, който ще увеличи повече температурите по повърхността на източния и централния Пасифик, отколкото тези на запад. Това ще създаде отлични условия за формация на циклони.
„Снежен хаос: и те все още твърдят, че няма глобално затопляне.“ „Снежен армагедон, поредното доказателство за глобалното затопляне.“ „Малката ледена епоха започва тук.“
А сега? Студената зима се замени с горещи вълни, които заливат половината планета.
Според метереологът Джеф Мастърс, от началото на 2010 девет държави са отчели техните най-големи температури в историята на измерванията. Сред тях са Пакистан с 53.5 С и Русия с 44 С, отченети на 11 юли.
Ако тези отчитания са верни, това би означавало, че 2010 е годината с най-много счупени топлинии рекорди в историята. И сега поддръжниците на глобалното затопляне не спират да обясняват как са били прави през цялото време.
Не, не са: Рекордните температури не доказват глобалното затопляне.
Точно така, както по-студените зими не доказват, че света се охлажда, така и няколко горещи вълни не доказват, че светът се затопля. Все пак те е топло навсякъде: южният бряг на Южна Америка претърпява по-студен период, от обичайния.
Много източници твърдят, че последните няколко месеца са най-топлите от началото на отчитанията.
Обикновено за много горещото време можем да виним El Niño. El Niño пренася голяма част от топлината, която е събрана в Пасифика в атмосферата, така че най-горещите температури обикновено се появяват по времето на El Niño.
Но последният El Niño не беше особено силен. Още повече, че в момента приемаме по-малко топлина от слънцето, отколкото сме правили само преди едни десетилетие.Това означава, че комбинацията и от повишаващите се количества въглероден диоксид и не особено силният El Niño обясняват защо планетата е толкова топла в момента.
Започва La Niña – обратното на El Niño. По време на La Niña в Пасифика се просмуква атмосферната топлина и това намалява температурите. Ако La Niña е силна, 2010 може би няма да се превърне в най-топлата година в календара. Но следващият път, когато има El Niño, особено, ако се комбинира с по-голяма слънчева активност, най-вероятно ще наблюдаваме как се чупят още много температурни рекорди.
Миналият месец е най-топлият юни в историята. Правителството на САЩ предполага, че 2010 ще бъде най-топлата година, откакто се водят статистики за температурата на планетата.
Миналият месец беше най-топлият юни в историята, температурите успяха да счупят рекорди почти във всички държави.
Проучване публикувано вчера, твърди, че 2010 ще бъде най-топлата година, откакто са започнати статистиките през 1880. Тенденцията за по-високи температури е глобална и неконтролируема, този юни температурата на повърхността надвишава средната за 20ти век. Последният месец, който отчита по-ниска температура от средните е февруари 1985. Най-високите средни температури познати на човечеството са отчетени в последните 15 години.
Температурни аномалии, противоречащи на световната тенденция има в Испания, която имаше най-студения юни от 1997, както и Гуизоу, Китай, където бяха отчетени най-ниските температури в историята за този район. Но за сметка на това, според Пекинският Център по Климатология, Монголия, област Хейднджанг и Джилин са имали най-горещия месец юни откакто са започнати записите през 1951.
Учените са много изненадани от това, че температурата на повърхността през юни се е покачила и е поставила рекорд с увеличение от 0.11C. “Това е огромна разлика, която ще окаже силно влияние на цялата планета, както ще се отрази и в аномалия в температурата на Световния океан“, казва Джон Лесли, говорител на Световната Агенция по Климатология.
Отделен сателит показва, че съдържанието на морски лед в Арктика е най-ниското за юни познато на човечеството. Ледената обвивка покрива Арктическия океан всяка зима и започва да се топи през лятото, като достига най-ниското си съдържание на лед през септември. Средното количество лед за юни 2010 е 10.87 кв.км. Това означава, че ледът се е топил със средно 88, 000 кв. км. за ден. Това е значително по-бързо от статистиките за 20ти век.
Като пореден символ за глобалното затопляне, глетчерът Jakobshavn Isbrae, един от най-големите в Гренландия е изгубил 2.7 метра лед между 6 и 7 юни 2010 – една от най-големите загуби на лед, някога документирани.
