Група учени предполагат, че краят на ваксинацията за едра шарка (вариола) в средата на 20ти век може да е била причината за загубата на защита и е допринесла за бързото разпространяване на HIV.
Екипът ръководен от Реймънд Уайнстейн са наблюдавали способността на бели кръвни телца взети от наскоро имунизирани с ваксина хора да подкрепят репликацията на HIV, сравнено с неваксинирана контрола. Те са забелязали значително по-бавна репликация в кръвните клетки от ваксинирани хора. Уайнстейн казва: „Има много обяснения за бързото разпространение на HIV в Африка, включително войни, преизползването на нестелиризирани игли и замърсяването на ранната полиоваксина.
Но всички тези теории да опровергани. Или не обясняват рационално поведението на HIV пандемията. Според нашите проучвания, имунизацията може да даде някаква степен на защита срещу HIV инфекцията, дори и това да е само частично обяснения на пандемията на вируса“.
Ваксинациите за едра шарка постепенно са прекратени от 1950 до 1970, поради изчезването на болестта. Но в същия период от време, вирусът HIV е увеличавал разпространението си.
Уайнстейн и неговите колеги предполагат, че тази ваксина е представлявала защита срещу HIV, защото е произвеждала дълготрайни изменения в имунната система, включително и проявяването на определен рецептор, CCR5 на повърхността на човешките бели кръвни телца, което е типично и за двата вируса.
Говорейки за резултатите Уайнстейн казва „Тези резултати са много интересни и се надяваме да доведат до появата на ново оръжие срещу HIV пандемията. Естествено нашите проучвания все още са в начален стадии и е твърде рано да предложим масовото използване на ваксината за едра шарка за борбата с HIV“
