Животното, което подкрепя глобалното затопляне

Мармотът (Marmota flaviventris; Yellow - bellied marmots) може би не е толкова страхлив, колкото предполага неговото име. Докато по-голямата част от света живее в страх от глобалното затопляне, тези същества го приветстват с прегръдки. Благодарение на глобалното затопляне, температурите в Колорадо са се покачили, заради което мармотите са се събудили от своята хибернация по-рано тази година. Поради тази причина са имали повече време да се хранят и като резултат са порастнали с около 10 % повече от предишни години. По-голямото тегло помага на мармотите да оцелеят по-дълго. Това дава възможност на всяка група да произвежда с 14 повече малки мармотчета на година, отколкото са правили техните прадеди.

И това, ако не доказва поговорката "Щастието на едни се гради на нещастието на други"?

Снимка на Wikipedia

Интегрирана статия на Nature

Впрегатните кучета: Отделна порода

Развъдниците на чистокръвни кучета ги избират предимно, заради техния външен вид. Голдън ретривърите са жълти и с много весел характер; басетите са с къси тела и дълги уши. Но впрегатните кучета са селектирани, за да бъдат бързи, издръжливи и работливи. Според ново проучване на генетиката на кучета, това е достатъчно, за да отделим впрегнатите кучета в отделна група от всички други.

Когато Хедър Хесън е на 7 години, започва да се занимава със състезания на впрегатни кучета. Когато става тинейджърка, семейството и се мести от Пенсилвания в Ню Йорк, защото там има по-хубав сняг. Сега тя завършва Генетика в Университетът на Аляска, Фейърбанкс, но все още се интересува от впрегатни кучета.

Хесън се интересува от изучването на генетиката зад представянето на нейните лйбими животни. За да проведе проучването си, тя посетила осем развъдника – 4 от които се специализират в състезания на дълги разстояния (напр. Iditarod) и 4, които се специализират в спринтове, състезания от 5 до 50 километра, които продължават само един час. Всички от тях използват впрегатни кучета. Хесън, която освен генетика е изучвала и ветеринарна медицина, взема кръв от 199 кучена - „По-лесно е от рязането на нокти“ - казва тя. Освен това всяко куче, от което взела кръв било подложено и на други тестове. На всяко куче била премерена скоростта, издръжливостта и работната етика (т.е. Колко време от ръна е теглило и колко е оставяло другите кучета да вършат работата).

Не изглежда сякаш различните породи впрегнати кучета имат много помежду си. Те изглеждат различно – те може да са късокосмести или дългокосмести; с изправени уши, или не; тежащи 13 или 30 килограма. Въпреки че развъдниците, които се занимават със състезания на дълги разстояния и тези, които участват в състезания за спринтове избират различни породи кучета, Хесън открила много повече общи неща, отколкото очаквала.

За да определи кои породи кучета са си най-близки, Хесън анализирала микросателитите, малки, повтарящи се късчета ДНК. В по-ранно изследване, един от нейните ко-автори е провел изследване, чрез което е успял да характеризира всички 141 породи кучета въз основа на техните микросателити.

Хесън очаквала впрегатните кучета да се свържат със Сибирското хъски или Аляския маламут, които са двете породи, най-често използвани за предци на съврменните използвани за впрягове кучета. Но вместо това те заформили тяхна собствена групичка – казано по друг начин, напълно нова порода, не приличаща на никоя от другите, известни досега. Въпреки че някой от нечистопородните кучета показали някаква генетична прилика със Сибирското хъски и Аляския маламут, повечето тях имали съвсем различни структури на микросателитите. „Това показва, че от гледна точка на генетиката това е нова порода куче. Различията идват от там, че родословните кучета са били селектирани основно заради външния си вид, а работните заради качествата им“.

Хесън също е определила кои породи какви качества са дали на кучетата. Кучетата с повече кръв от малавут и хъски имат по-голяма издръжливост; тези с прадеди пойнтери и салуките са по-бързи.

Няма да видите тези впрегатни кучета на изложби като Westminster. Хората, които развъждат тези кучета го правят, заради работните им качествата и нямат особено голям интерес да лобират пред киноложките организации, породата да бъде официално призната.

Заключението, че впрегатните кучета представляват тяхна отделна порода е неочаквано, казва биологът Робърт Уейн, от Университетът на Калифорния. „Беше голяма изненада да открия, че те се различават от всички други. Дано това проучване да породи интерес и да се породят други, които да изследват поведението зад тези кучета – като например желанието им да теглят“ - завършва той.

статия: BMW Genetics

Снимка: Matt Barnes

Най-оплетената житейска история на Земята?

Вид: Symbion pandora

Хабитат: В източния Атлантически Океан

Няма начин да оспорим това – откриването на нов вид е страхотно. Но какво за откритието на цял нов биологичен тип?

Тип е широка група в таксономията: Всички гръбначни, например, от рибите до хората, принадлежат на тип Хордови. През 1995, Питър Фънч и Рейнхарт Кристенсен от Университета на Копенхаген, Дания откриват животни, изключително нетипични и неприличащи на всички други вече открити типове – наричат гоCycliophora.

Symbion pandora, както наричат новото създание е малко животно с комплексно тяло и сложен житейски цикъл. То все още изненадва биолозите, дори 15 години след като е било описано за пръв път. И последните изследвания на неговата нервна система не помагат особено много.

Отварянето на Пандора

Symbion е малко животно, дълго около половин милиметър, с луковична форма и пръстен с тънки коси – нар. Cili.

Те живеят върху косматите устни на Норвежките омари, десетки, дори хиляди върху един омар.

Те се хранят с малки остатъци от храна и изглежда са напълно безобидни за техните гостоприемници.

Пръстенът на cilia вкарва частичките храна във фуния, която ги доставя до У-образен храносмилателен тракт. Всички несмилаеми фрагменти се отделят през ануса – с помощта на мускулест сфинктер.

Симбионите нямат крака, но те се задържат на едно място с помощта на малко пипалце, което завършва с лепкав диск. Именно той ги придържа към омара.

Нещата започват да стават объркани, когато погледнете към цикълът им на живот. Нека започнем с хранещо се животно, което живее около устните на омар: това животно много трудно би могло да прави секс – но те могат да произвеждат от едно до три вида поколение: "Pandora" ларва, "Prometheus" ларва или женска.

Pandora лаврата се развива в друг хранещ се възрастен – откровен случай на асексуално размножаване. За контраст, женските остават във възрастния и изчакват мъжкия – но, какъв мъжки, ще се запитате вие?

Отговорът лежи в ларвата Prometheus. Тя се прикачва към друг, хранещ се възрастен, след това произвежда два или три мъжки индивида от себе си. Тези мъжки джуджета са дори по-комплексни от възрастните стадии, те търсят женските и ги оплождат – как точно, не е известно.

Веднъж след като женската е оплодена, тя напуска тялото на възрастния организъм и отива да търси подходящо място за себе си, около устните на омара. Тялото и вече не е нужно и то се превръща в корав мехур. Вътре оплоденото яйце отива в друг стадии: хордоидна ларва.

След този стадии, тази ларва се откачва и отплува, за да колонизира друг омар. След като успее да се пиркачи, се превръща в друг възрастен и цикълът започва отново.

Мистериозният произход

Изглежда има няколко вида symbion: единият живее на Американските омари и другият живее на Европейските омари.

Никой не знае как симбионът се е развил през еволюционната история или пък как се вписва в еволюционната история.

Проучвания на техните гени предполагат, че те може би са свързани с ентопроктите (entoprocts) и бриозоните (bryozoans), два вида морски животни, които приличат на бокали на дълги стъбла. На повърхността на „бокалите” има пръстени от cilia наречени корони, с които животните се хранят – подобно на начина, по който го правят симбионите.

Там има още един проблем: никой не е сигурен къде принадлежат ентопроктите в родословното дърво на живота.

Друг начин да разгледаме проблема е да сравним нехните нервни системи с тези на другите животни. Типът симбион, заедно с ентопроктите, е част от по-дълга група, нар. Lophotrochozoa – така че на кои от тях приличат нервните им системи?

Още по-объркващо – отговорът най-вероятно е „николко”. Най-последното проучване от Кристенсен и негови колеги показва, че разнородните ларви на симбион нямат общи нервни системи с другите представители на групата lophotrochozoan. При тях изглежда сякаш липсват няколко от ключовите компоненти – може би, защото са ги загубили в някакъв период на еволюцията си.

Изглежда, че симбионите ще задържат мистериозната си аура още дълго време.

Снимка на: Peter Funch. Показва странният секс на симбионите

Снимка на седмицата

Короната на слънцето

Снимка на: Alain Maury, Jean-Luc Dauvergne

http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/

Лешоядите използват клончета, за да събират вълна за гнездата си

Вид: Neophron percnopterus

Хабитат: От южна Европа до северна Африка, през Средна Европа до централна Азия и Индия. Наречени са трансконтинентални лешояди.

През лятото на 1990, аматьорът натуралист Николай Стефанов и приятелката му Ива Стоянова отиват на къмпинг в планините на Враца и тогава забелязват Египетски лешояди, които правят нещо необикновено.

Двойката наблюдавала как птиците внимателно чакат овчарите и стадата с овце, за да отидат до загражденията използвани за стригане на животните и с помощта на малки клонки, които държали в клюновете си да съберат вълна.

Три години по-късно, Стефанов и Стоянова загубват живота си в трагичен инцидент. Те били изпратили материал на журнал, но било само чернова и от списанието решили да не публикуват откритието им.

Близо десетилетие по-късно Джоузеф Шмуц от Университета Саскатон, Канада, редактор на списанието до което те изпращат откритието решава да се опита да го публикува.

Египетски лешояди

Египетските лешояди са относително малки, с разперени криле размера им е около 1.7 метра. Повечето от техните пера са бели, въпреки че много често те стават кафяви, заради много време, което прекарват на прашни места.

Въпреки че птиците не са много големи, техните гнезда са. Основно да направени от клонки, свързани с меки материали, като например коса и вълна. Средно гнездото на египетския лешояд е 1.5 метра широко. Те обикновено са построени на високи скали. Това предпазва яйцата им от повечето хищници, но единственото друго публикувано проучване на Стефанов и Стоянова разкрива това, че гнездата често са застрашени от други птици, като например златните орли.

Младата двойка е наблюдавала как лешоядите използват клонки, за да събират вълна за техните гнезда 17 пъти, като това е било извършвано от поне 5 различни птици. След като стригането на овцете приключело, лешоядите отивали с клонки в техните клюнове и започвали да събират вълна.

В друг случай те наблюдавали лешояд, който прелетял през отворен прозорец на овчар, носещ вълна. След 30 секунди лешоядът се появил отново, но клонката му била натоварена с вълна.

Птицата премахнала вълната от клончето и я поставила на покрива на постройката преди отново да се върне, за да вземе още вълна. След няколко полета лешоядът вече имал достатъчно количество и поставил всичко в гнездото си.

За да се преразгледа за публикация проучването на Стефанов и Стоянова, Шмуц се консултирал с Хосе Доназар, който изучава Египетските лешояди. Доназар казва, че това са единствените животни, които използват ключиците по този начин. „Никой досега не е виждал такова поведение“, казва той и подчертава, че „други птици използват клечки, за да събират храна“. Най-известните животни, които използват такива инструменти са враните и техните роднини.

Известни са и други случаи, в които Египетските лешояди си служат с инструменти. Например, лешоядите които живеят в Африка много обичат да ядат яйца. Особено харесват яйцата на щраусите и за да счупят твърдите им черупки използват камъни. Но засега никой не е наблюдавал как лешояди събират вълна с клонки.