Най-оплетената житейска история на Земята?

Вид: Symbion pandora

Хабитат: В източния Атлантически Океан

Няма начин да оспорим това – откриването на нов вид е страхотно. Но какво за откритието на цял нов биологичен тип?

Тип е широка група в таксономията: Всички гръбначни, например, от рибите до хората, принадлежат на тип Хордови. През 1995, Питър Фънч и Рейнхарт Кристенсен от Университета на Копенхаген, Дания откриват животни, изключително нетипични и неприличащи на всички други вече открити типове – наричат гоCycliophora.

Symbion pandora, както наричат новото създание е малко животно с комплексно тяло и сложен житейски цикъл. То все още изненадва биолозите, дори 15 години след като е било описано за пръв път. И последните изследвания на неговата нервна система не помагат особено много.

Отварянето на Пандора

Symbion е малко животно, дълго около половин милиметър, с луковична форма и пръстен с тънки коси – нар. Cili.

Те живеят върху косматите устни на Норвежките омари, десетки, дори хиляди върху един омар.

Те се хранят с малки остатъци от храна и изглежда са напълно безобидни за техните гостоприемници.

Пръстенът на cilia вкарва частичките храна във фуния, която ги доставя до У-образен храносмилателен тракт. Всички несмилаеми фрагменти се отделят през ануса – с помощта на мускулест сфинктер.

Симбионите нямат крака, но те се задържат на едно място с помощта на малко пипалце, което завършва с лепкав диск. Именно той ги придържа към омара.

Нещата започват да стават объркани, когато погледнете към цикълът им на живот. Нека започнем с хранещо се животно, което живее около устните на омар: това животно много трудно би могло да прави секс – но те могат да произвеждат от едно до три вида поколение: "Pandora" ларва, "Prometheus" ларва или женска.

Pandora лаврата се развива в друг хранещ се възрастен – откровен случай на асексуално размножаване. За контраст, женските остават във възрастния и изчакват мъжкия – но, какъв мъжки, ще се запитате вие?

Отговорът лежи в ларвата Prometheus. Тя се прикачва към друг, хранещ се възрастен, след това произвежда два или три мъжки индивида от себе си. Тези мъжки джуджета са дори по-комплексни от възрастните стадии, те търсят женските и ги оплождат – как точно, не е известно.

Веднъж след като женската е оплодена, тя напуска тялото на възрастния организъм и отива да търси подходящо място за себе си, около устните на омара. Тялото и вече не е нужно и то се превръща в корав мехур. Вътре оплоденото яйце отива в друг стадии: хордоидна ларва.

След този стадии, тази ларва се откачва и отплува, за да колонизира друг омар. След като успее да се пиркачи, се превръща в друг възрастен и цикълът започва отново.

Мистериозният произход

Изглежда има няколко вида symbion: единият живее на Американските омари и другият живее на Европейските омари.

Никой не знае как симбионът се е развил през еволюционната история или пък как се вписва в еволюционната история.

Проучвания на техните гени предполагат, че те може би са свързани с ентопроктите (entoprocts) и бриозоните (bryozoans), два вида морски животни, които приличат на бокали на дълги стъбла. На повърхността на „бокалите” има пръстени от cilia наречени корони, с които животните се хранят – подобно на начина, по който го правят симбионите.

Там има още един проблем: никой не е сигурен къде принадлежат ентопроктите в родословното дърво на живота.

Друг начин да разгледаме проблема е да сравним нехните нервни системи с тези на другите животни. Типът симбион, заедно с ентопроктите, е част от по-дълга група, нар. Lophotrochozoa – така че на кои от тях приличат нервните им системи?

Още по-объркващо – отговорът най-вероятно е „николко”. Най-последното проучване от Кристенсен и негови колеги показва, че разнородните ларви на симбион нямат общи нервни системи с другите представители на групата lophotrochozoan. При тях изглежда сякаш липсват няколко от ключовите компоненти – може би, защото са ги загубили в някакъв период на еволюцията си.

Изглежда, че симбионите ще задържат мистериозната си аура още дълго време.

Снимка на: Peter Funch. Показва странният секс на симбионите

Снимка на седмицата

Короната на слънцето

Снимка на: Alain Maury, Jean-Luc Dauvergne

http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/

Лешоядите използват клончета, за да събират вълна за гнездата си

Вид: Neophron percnopterus

Хабитат: От южна Европа до северна Африка, през Средна Европа до централна Азия и Индия. Наречени са трансконтинентални лешояди.

През лятото на 1990, аматьорът натуралист Николай Стефанов и приятелката му Ива Стоянова отиват на къмпинг в планините на Враца и тогава забелязват Египетски лешояди, които правят нещо необикновено.

Двойката наблюдавала как птиците внимателно чакат овчарите и стадата с овце, за да отидат до загражденията използвани за стригане на животните и с помощта на малки клонки, които държали в клюновете си да съберат вълна.

Три години по-късно, Стефанов и Стоянова загубват живота си в трагичен инцидент. Те били изпратили материал на журнал, но било само чернова и от списанието решили да не публикуват откритието им.

Близо десетилетие по-късно Джоузеф Шмуц от Университета Саскатон, Канада, редактор на списанието до което те изпращат откритието решава да се опита да го публикува.

Египетски лешояди

Египетските лешояди са относително малки, с разперени криле размера им е около 1.7 метра. Повечето от техните пера са бели, въпреки че много често те стават кафяви, заради много време, което прекарват на прашни места.

Въпреки че птиците не са много големи, техните гнезда са. Основно да направени от клонки, свързани с меки материали, като например коса и вълна. Средно гнездото на египетския лешояд е 1.5 метра широко. Те обикновено са построени на високи скали. Това предпазва яйцата им от повечето хищници, но единственото друго публикувано проучване на Стефанов и Стоянова разкрива това, че гнездата често са застрашени от други птици, като например златните орли.

Младата двойка е наблюдавала как лешоядите използват клонки, за да събират вълна за техните гнезда 17 пъти, като това е било извършвано от поне 5 различни птици. След като стригането на овцете приключело, лешоядите отивали с клонки в техните клюнове и започвали да събират вълна.

В друг случай те наблюдавали лешояд, който прелетял през отворен прозорец на овчар, носещ вълна. След 30 секунди лешоядът се появил отново, но клонката му била натоварена с вълна.

Птицата премахнала вълната от клончето и я поставила на покрива на постройката преди отново да се върне, за да вземе още вълна. След няколко полета лешоядът вече имал достатъчно количество и поставил всичко в гнездото си.

За да се преразгледа за публикация проучването на Стефанов и Стоянова, Шмуц се консултирал с Хосе Доназар, който изучава Египетските лешояди. Доназар казва, че това са единствените животни, които използват ключиците по този начин. „Никой досега не е виждал такова поведение“, казва той и подчертава, че „други птици използват клечки, за да събират храна“. Най-известните животни, които използват такива инструменти са враните и техните роднини.

Известни са и други случаи, в които Египетските лешояди си служат с инструменти. Например, лешоядите които живеят в Африка много обичат да ядат яйца. Особено харесват яйцата на щраусите и за да счупят твърдите им черупки използват камъни. Но засега никой не е наблюдавал как лешояди събират вълна с клонки.

За произхода на жирафите

Здравейте, благодаря ви за коментара! Много се радвам, че има и други хора, които се интересуват от произхода и еволюцията на човека и животинските видове. Благодаря ви за забележката, напълно я приемам и съм съгласна с нея. Би трябвало да съм по-точна за тези неща, естествено става въпрос само за една теория, за жалост все още знаем твърде малко за произхода не само на жирафите, а и на почти всички други животински видове. За много малко от тях би могло да се каже, че имаме неоспорима информация и сме напълно убедени в предположенията си. Та преди няколко дни четох интервю с някакъв американски физик, който твърди, че гравитацията не съществува, а всички било илюзия на човешкия мозък :) Гравитацията е едно от научните открития, които честно казано никога не би ми хрумнало да подлагам под съмнение, дори и само заради очевидните факти. Но очевидно има хора съмняващи се дори и в това и се пак да не съм напълно съгласна с разсъжденията му, има някаква логика в тях, няма как да не я призная. Та кой знае след години по какъв начин ще се опровергаят всички теории, в които досега вярваме безусловно за произхода на животинския свят. Какво остава за палеонтологията, за тази наука знаем толкова малко. Та отново на жирафите, съжалявам имам навика да се разсейвам :)

Аз не съм палеонтолог, просто любител и е напълно възможно възгледите ми да са напълно грешни от гледна точка на човек с такова образование.

Засега от всички материали, които съм чела за произхода на жирафите намирам две теории за най-достоверни (поне лично на мен те ми допадат най-много).

1. Теорията, че жирафите са някакво междинно ниво между елените и антилопите. Тази версия има много поддръжници, както и противници. Много доказателства и много факти, които биха я оспорили на мига.

   Основните доказателства, които посочват учените, които се уповават на нея са следните:

   Най-близкият жив представител на жирафа е окапи ( род: Okapia, вид: O. johnstoni)Това е силно застрашен вид, който живее единствено в тропическите гори Итури, област в Конго. Всички учени намират за изключително странно това, че притежава тяло, кости и форма на черепа много сходни с тези на жирафите, но има и райета, които го свързват и със зебрите. То е високо около 1.80 и средното тегло на изучаваните представители е около 200 кг.

   

   Жирафите и окапи създават това, което зоолозите класифицират като семейство Жирафи (Giraffidae). Въпрос на каква кръстоска е окапито, както и кога се е появило е все още неразгадано. Видът е открит едва през 1901, като се предполага, че съществува дълго преди това, а това, че нрава му е боязлив най-вероятно го е държало непознато за човечеството толковаа дълго. Дори и единственият жив роднина (или предполагаем такъв) на жирафа създава много главоблъсканици на зоолозите, защото намесва в родословието на жирафите и зебри, като засега се смята, че те имат общо само с елените и антилопите.

   Теорията, че жирафите произхождат от антилопи се поражда от откритите фосили на то този вид:

   

   Sivatherum: това е изчезнал вид, обитавал Африка и части от Южна Азия (основно

   Индия). Предполага се, че е изчезнал преди около 8, 000 години,

   като негови описания са намерени на камъни в пустинията Сахара. Сиватерум се свързва и с жирафите, и с модерното окапи и се смята за техен предшественик. То е било по-голямо от окапито, много по-тежко, високо около 2.2 метра в холката. Черепа много наподобява този на съвременния жираф. Засега той се приема за един от предшествениците на цялото семейство, но доказателствата за това са далеч по-малко, от колкото биха били нужни, за да го приемем за безусловен факт. Между двата вида има много общо, дори и само във външния им вид, но в природата е напълно възможно няколко вида без никаква ДНК връзка да развият подобни характеристики, без да бъдат роднини.

   Другият все още съществуващ вид, на който учените базират теорията си е:

   

   GERENUK Litocranius walleri) Това е една от най-типичните антилопи за Източна Африка. Още е наричана жирафска антилопа. Смятат, че има много общо в костната система на геренука и жирафа, но лично аз съм скептична за принадлежността на геренук към родословието на жирафите (Макар, че визуалнофронта и предните крака силно наподобяват и може би леко черепа)

   Това са двата вида(изчезналият сиватерум и геренука), които свързват жирафите с антилората според теориите, които съм чела.

   
   

   
   

   2. Втората основна теория, която съм срещала, но нямам много знания за нея е тази, че бронтозаврите са прародителите на жирафите(които било правилно да наричаме апатозаври, твърди един мой приятел палеонтолог) Но лично за мен това е твърде далечна теория, ако приемем нея за вярна мисля, че отиваме твърде надалеч в произхода на жирафа и изпускаме твърде много звена, които няма как да бъдат обяснени. Въпреки че това не пречи наистина апатозавърът да е далечен роднина на жирафа наистина не знам много за тази теория и на какви доказателства в костната структура на динозавъра се крепи.

Засега от всичко, което съм чела съм най-склонна да приема теорията, че жирафът е звено между елен и антилопа, макар и с някои резерви.

Вие чели ли сте нещо интересно или някаква по-нова информация? Много ще се радвам да науча нещо ново :)

Поздрави и отново ви благодаря за коментара,

Ади

Зоология: Как жирафът се е сдобил с дългия си врат

Вид: Giraffa camelopardalis

Обитание: отворените площи на суб-Сахарна Афпика

Преди 15 милиона години, животни приличащи на антилопи са обикаляли районите с изсъхнали треви в Африка. Не е имало нищо по специално в тях, но някои от тях имали малко по-дълги вратове.

Преди около 6 милиона години те са се превърнали в животни, които приличат на модерните жирафи, въпреки че модерните видове жирафи са се зародили преди около 1 милион години. Най-високото живо животно – жирафът има височина между 4.5 и 5 метра. И половината от тази височина е врат.

Много хора предполагат, че дългите вратове на жирафите са се развили, за да им помагат да се хранят. Аргументът е, че ако имаш дълъг врат можеш да ядеш листа разположени на по-високо. Но има и друго предположение: дългите вратове нямат нищо общо с храната, а са свързани със секса.

Доказателствата подкрепящи теорията за храненето са изненадващо слаби. Жирафите в Южна Африка прекарват много време търсейки храна високо в дървета, но навсякъде другаде в Африка изглеждат сякаш въобще не се интересуват от храна разположена на високо.

Момичетата ги харесват дълги

Вратовете на жирафите са дълги, но е имало и по-дълги. Някои видове динозаври са имали вратове дълги 9 метра, с 4 пъти повече от най-дългия врат на жираф.

Но дългите вратове идват с много висока цена. Мозъкът на жирафа е разположен на около 2 метра разстояние от неговото сърце, така че сърцето трябва да бъде голямо и много мощно. Всъщност за да достигне до мозъка, кръвта трябва да бъде изпомпвана с най-високото налягане някога отчитано в което и да е животно.

Последната теория е, че дългите вратове в жирафите са се появили, за да участват в половия подбор: развили са се в мъжките, за да се борят по-успешно за женски.

Мъжките жирафи се борят за женски като мерят дължините на вратовете си. Те застават един до друг и започват да люлеят главите си, като докосват краката на другия. За да помогнат в това техните скули са нетипично тънки и имат израстъци наречени осикони (ossicones) на главите си. Техните глави са напълно способни да счупят костите на опонентите си.

Притежанието на дълги, мощни вратове би било преимущество в тези дули, а и женските ги предпочитали.

Идеята „вратове за секс“ също помагат да се обясни защо жирафите са развили повече вратове си, отколкото техните крака. Ако целта е била да достигат високо разположена храна би трябвало краката им да се развият, заедно с вратовете.

Врат и врат

Проблемът на тази теория е, че ако тя е вярна, женските жирафи не би трябвало да имат дълги вратове. Но те имат. Половата селекция обикновено кара мъжките да развият необичайни способности – спомнете си опашките на пауните или перата на някои птици. Да, мъжките се променят, за да впечатляват повече женски, но от своя страна женските си остават непроменени.

Миналата година проучване на Греъм Митчъл от Университетът Претория в Южна Африка проведоха приучване, което показа, че много голяма част от мъжките и женските жирафи в Зимбабве имат еднакви дължини на вратове. Дори се срещали случи, в които женските имали по-дълги. Това накара много хора да отпишат цялата секс идея.

Но Роб Симънс и Рес Алтвег от университета на Кейп Таун, също в Южна Африка отново поглеждат резултатите от проучването на Митчъл и не са убедени. Според тях, в резултатите е очевидно, че мъжките имат значително по-дълги вратове от женските и най-вероятно не са интерпретирали правилно резултатите.

Те посочват и друго изследване, проведено в Намибия. Според него закономерно мъжките имат по-тежки вратове от женски със същата височина и структура. Освен това вратовете на мъжките жирафи продължават да растат през целия им живот. Главите на мъжките също са по-тежки, което би било очаквано, ако са използвани, за да се бият.

Симънс и Алтвег предполагат, че вратовете на жирафите може да са започнали да растат, за да достигат по-високо разположени запаси на храна, но след това са се превърнали в приспособление за привличане на обратния пол. Веднъж след като вратовете на мъжките станали достатъчно дълги вече можели да ги използват за бой, а и те започнали да ти мерят – и така половия отбор ги довел до сегашните им екстремни дължини.

Също има много примери на птици, при които мъжките са променили окраската си, но женските също са придобили цветно оперение. Може би идеята за половия отбор при жирафите не е мъртва.