Уравнение на Дрейк

Специално за хората, които не знаят как се използва Mr.Google (a.k.a Гошо, който си сменя ника ежеминутно)

Колко цивилизации, владеещи радиокомуникации, има в нашата галактика (Млечният път)?

, където:

N* - брой звезди в нашата галактика (оценят се на около 300 милиарда);

f_p - каква част от звездите имат планетни системи (оценките са от 20% до 80%);

n_e - брой планети, за всяка звезда със планетна система, на които може да започне живот (оценките са от 0,5 до 6);

f_l - на каква част от предходните планети, ще протече еволюция (оценките са повече от 0% и по-малко или равно на 100%);

f_i - на каква част от предходните планети, живота ще евоюлира до цивилизация (оценките са повече от 0% и по-малко или равно на 100%);

f_c - на каква част от предходните планети, цивилизацията ще достигне развитие до ниво радиокомуникация (оценките са от 5% до 25%);

f_L - каква част, от цялото време за съществуване на планетата, радиокомуникационна цивилизацията ще оцелее (оценките са трудни - напр. Земята, ако нашата цивилизация оцелее още 1 млрд. години, то този параметър, ще е ~10%).

Резултатите от Уравнението на Дрейк могат да варират от нула до милиарди. Някои считат, че уравнението не може да отговори на въпроса, което само си поставя. Други твърдят, че по-важни са въпросите които сами си задаваме, докато се опитваме да изчисляваме.

Ето едно примерно изчисление - според едни е скептично, според други оптимистично, а според трети резултата е изключително точен:

N = 300 млрд. x 20% x 0,5 x 20% x 1% x 5% x 10% = 300 хил. цивилизации, владеещи радиокомуникации.

След всяко изчисление, оптимистите добавят: "... и то само в нашата галактика..."

Скептиците: "... нека за всеки случай разделим на сто..."

Песимистите: "... а защо да не разделим на 300 000..."

Опитите да се разшири уравнението до размера на метагалактиката, почти винаги са довеждали и до въпроса: "Между другото знае ли се колко метагалктики има, само нашата ли е?".

Източник: Wikipedia

Новата наука: Астробиология

Никой все още не е виждал извънземно, което може би би било проблем в развитието на наука като астробиологията. Но в последните 20 години учените са открили следи, че е твърде вероятно да съществуват други форми на живот във вселената. Много от тях са убедени, че съвсем скоро ще намерят сигурни доказателства за съществуването на извънземни форми на живот.

Някой от следите идват от подпочвения живот. Учените са открили много видове екстроморфили – микро организми, които живеят в екстремни условия, като например алкални езера и каменисти образувания, дълбоко заровени под земята.

Асрономите са открили и химически остатъци от метаболизъм в земни камъни. Изучаваните метеорити показват, че живот може да се зароди лесно и бързо. Метеорити от Марс често удрят Земята. Бактерии или техните спори биха могли да преживеят пътешествието, въпреки студа и силната радиация, което означава, че вече е възможно примитивни форми на живот да са се обменили между планетите на слънчевата система, идея наречена панспермия.

Марсиански микроби

През 1996 научен екип каза, че са намерили Марсиански метеорит ALH84001, който съдържа фосилирани Марсиански нанобактерии. Въпреки че голяма част от доказателствата им са дискредитирани, скептиците все още не могат да обяснят кристалите магнит, открити в ALH84001. Те твърде силно наподобяват кристали направени от бактерии. Винаги се е смятало, че Марс е много гореща и суха планета, последните доказателства открити от учените показват наличието на течност на повърхността на Марс или близо до нея. Изглежда, че преди билиони години Марс е била топла и влажна планета. И е възможно дори сега влага да изплува на повърхността.

Най-вероятно под Марсианската повърхност е и обиталището на микробите, където течната вода най-вероятно е перманентна. А и там те не биха били засегнати от опасната ултравиолетова радиация на Слънцето. А и твърде вероятно наскоро откритият метан в атмосферата на Марс е продукт на такива бактерии. В най-скоро време се планират мисии, които да изследват тези хипотези

Дълбоки черни океани

Другите вътрешни планети изглеждат по-неблагоприятни за живот, въпреки че се предполага, че Венера някога е била обитавана и, че бактерии все още живеят в нейните облаци – 50 километра от повърхността, където температурата пада под 70 градуса.

Томас Голд от университета Корнуел, САЩ предполага, че съществуват „дълбоки топли биосфери“ на Меркурии. Той предполага, че това е възможно и на всички други каменисти планети и големи луни в Слънчевата система.

Някой от планетите от Слънчевата система и някой големи луни притежават дълбоки, черни океани под техните ледени обвивки. На тези планети е възможно да се заражда живот от топлина и химикали, разливащи се в тези океани от вулканичните събития на луните на Юпитер Европа, Ганимед и Калисто, както и на луните на Сатурн Титан и Енцеладус. Същото може и да е валидно и за луната на Нептун – Тритон. Тези океани може да са пълни с течност подобна на антифриз. Учените се надяват да проведат експеримент и да изследват океаните на Европа.

В същото време Rosetta и някой други роботи са на мисии, за да изследват дали кометите съдържат комплексни органични химикали, както са предполагали учените. Кометите биха могли да носят тези „химически запаси“ на нови светове и да дават летящ старт на живота на тях. Много органични молекули са създадени от червени гигантски звезди. Амино киселините, строителните блокове на протеините са открити в няколко метеорита.

Може би правилният въпрос не е съществуват ли извънземни форми на живот, а кога ще ги открием.

А какво относно интелигентните форми на живот, някой би се запитал? Уравнението на Дрейк предвижда колко цивилизации се опитват да се свържат с нас в момента. Но голяма част от това уравнение е все още предположение. Оптимистите се срещат с парадокса на Ферми: ако цивилизациите са често срещани, тогава защо не ги срещаме? Учените са прекарали повече от 40 години търсене та извънземни форми на живот, с интелект подобен на човешкия, използвайки радиотелескопи, за да слушат евентуални излъчвания от звезди или планети. Радиотелескопът Алън Арей е построен именно с тази цел. Други астрономи използват оптични телескопи, за да търсят лазурни излъчвания. А пък някой експрти твърдят, че трябва да търсим за гигентски въздушни структури или „писма в бутилки“.

Каквито и методи да използваме, все още няма резултати.

Съществуването на извънземни форми на живот все още остава загадка, а бъдещето на новата наука - Астробиологията е под въпрос.

Административно съобщение

Проблем с администрацията на блога изтри всички написани досега коментари. Много се извинявам за неудобството, ще направя всичко по силите си да възстановя информацията. Много съм благодарня на всички, които пишат коментари тук, както и за няколкото писма, които получих.

Много съм щастлива, че новия блог набира почитатели и ви харесва да четете писанията ми.

Отново се извинявам за неудобството, нещо се случва с Intense Debate, но отстраних проблема. Сега въпроса е да успея да възстановя и старите коментари.

Ако има коментар, на когото не съм успяла да отговоря преди да се изтрие, моля пуснете го отново, не съм сигурна, че ще успея да ги възстановя.

Благодаря ви за търпението и разбиранието!

Поздрави,

Ади

"Открита е божестествената частица Хигс Бозон" - най-вероятно всичко е лъжа!

Слуховете, че е открита частицата Хигс Бозон от колайдърът Теватрон все още са непотвърдени. Миналата седмица, блогърът и учен Томасо Дориго подпали спекулациите с невероятното съобщение, че тайнствената божествена частица вероятно е открита.

На интернационален семинар за космология и физика на частиците в Торино, Италия, физикът Симона Роли казва на сп. „New Scientist“, че нейните и тези на колегите и експерименти са объркани и силно усложнени – нищо не се споменава за Хигс Бозон.

Роли спекулира с това, че слухът може да се е породил от продължаващото въодушевление от друго проучване: защо във Вселената има повече материя, отколкото антиматерия.

Макар и не откритието на Хигс Бозон, въпросът материя – антиматерия е огромна мистерия, която вълнува учените от години.

В същото време Twitter акаунтът на Теватрон казва:

„Нека да уточним това: слухове разпространени от един блогър, търсещ слава са си само слухове. Това е.“

Разбира се, възможно е екип от Теватрон да е анонсирал откритието на Хигс Бозон преди техните конкуренти от Големият Адронен Колайдер (LHC). Теватрон отчаяно се опитва да продължи да работи и през 2011. В момента екип от LHC събира информация по въпроса за откритието на божествената частица. Дали от Теватрон ще анонсират нещо друго преди колегите им да имат възможността да представят каквато и да е информация по темата?

Физикът Леон Лендерман казва пред Daily Telegraph, че има смесени чувства за Теватрон. По негово мнение е почти невъзможно да са успели да изолират Хигс Бозон, и то преди Големият Адронен Колайдер.

Защо цветнокожите доминират в леката атлетика, а белите в плуването?

Учени са открили причината цветнокожите хора да доминират в леката атлетика, а белите в плуването: Проучване, публикувано в понеделник твърди, че това зависи от техните пъпове.

Не е важно дали пъпът на атлета е изпъкнал или вдлъбнат, а къде е разположен в отношение с останалата част от тялото.

Пъпът е център на гравитацията в човешкото тяло, и при сравнение на двама лекоатлета със същата височина, бял и цветнокож „това, което има значение е не височината, а позицията на пъпа, или центъра на гравитацията“ - казва Андре Беджан, професор в университетът Дюк.

„Оказва се, че тялото на хората от Западно-Африкански произход е устроено така, че центъра на гравитацията е значително по-високо разположен от този при атлетите от Европейски произход. Това им дава преимущество в спринтовете“ - допълва той.

Индивидите от Западно-Африкански произход имат по-дълги крака от тези от Европейски произход, което означава, че техните пъпове са разположени три сантиметра по-високо от тези на белите хора. Това им дава допълнителна скорост

От друга страна, в плуването по-успешни са белите хора, защото техните торсове са по-издължени, заради което пъповете им са по-ниско разположени.

„В плуването, победител е този, който направи по-голяма вълна: а по-дългият торс помага в образуването и“

Европейците имат 3% по-дълги торсове от Западно-Африканците, което им дава 1.5 процента повече бързина в плувния басейн.

Азиатците имат същите дълги торсове, като хората от Европейски произход, което им дава същите възможности да чупят рекорди в плуването.

Но те често губят от бели хора, защото те са по високи – казва Беджан.

• Проучването е проведено от професор Бейджан, преподавател в университета Дюк, негов студент и Едуард Джоунс, преподавател в университета Хоуард във Вашингтон. Те изследвали и систематизирали близо 100 годишни записи в мъжкия и женския спринт, както и фрийстайл плуване на сто метра, за да достигнат до това становище.